Особености на българската клоунада: Изборите като „перфектното престъпление“ и покана към хаоса

Докато пиша тези редове, кавгата продължава, а горещият картоф лети от едно място на друго. Президентът и той се изказал.
Проблемът се задълбочава.
Тази армия, която по конституция има съответни задължения, отказва да ги изпълнява. Но ние я храним, обличаме и дори я осигуряваме здравно.
Не става и не става. Държавата отново е във врящия котел на поредния скандал.
Според някои ситуацията е уникална, непозната в новата ни история. Други твърдят, че хаосът е съгласуван, планиран и цели отвличане на вниманието от други важни неща – бюджета например.
***
Конституционният съд не може да вземе окончателно решение по делото за оспорване на изборите. Това смразяващо признание направи председателят на Конституционния съд Павлина Панова. Тя просто ни показа, че вратата към последния стадий на разпада на институциите, а оттам и сбогуването с държавата, е широко отворена.
Според съдия Панова през последните дни КС е изпълнил всички допълнителни искания на ЦИК, но въпреки това от комисията не са извършили възложеното им преизчисляване на изборните резултати, за да се разбере дали има промяна в разпределението на мандатите в 51-вото Народно събрание.
Бог да прости България.
1344-годишна държава е на смъртен одър. Легендата за умиращия хан Кубрат, синовете му и снопа пръчки, който показва силата на общите усилия, е вярна, но не касае народа, а управленците. Те винаги успяват да се обединят, за да са силни.
***
Хаос. Живеем в него, но имаме право да гласуваме и да избираме. Демокрация. Резултатите обаче будят съмнения. Съответните институции се заемат да разнищват съмненията и накрая резултатът остава същият.
В древна Гърция са си представяли хаоса като мястото между небето и земята. Или като, микс от всички стихии.
В Хаоса всички неща потъват или се разрушават и разпадат.
От Хаоса произлизат мракът и нощта. Тъмнината поглъща светлината.
Как се живее в хаос? Ние живеем в него.
***
Никой не говори за вина и виновни. Виновни няма и няма да има. Има престъпление. Има хаос. Има сламени институции. Но виновни няма. Така е зададен моделът.
***
Чува се шушукане и шум по трасето: всичко на изборите е уредено на тъмно, купувани са гласове, фалшифицирани са протоколи, манипулирани са резултати. Какво да говорим – всичко е ясно.
Ако на българите им е ясно, както твърди всеки втори, защо няма протести пред институциите?
На народа му напъхаха в устата поредната дъвка – бой по еврото и еврозоната.
Пепи Еврото е най-влиятелната валута в България!
Това някои са го татуирали на патриотичния си прасец до Ботев и Левски…
***
Най-добре извънредното заседание на парламента, което се свиква днес, да бъде закрито. Може да се чуят нелицеприятни неща, които да ядосат българите. Не сме сърби, румънци, гърци, поляци, хървати, чехи, но за всеки случай обществото да бъде държано в неведение какво точно става.
***
Експертът по криминалистика проф. Браян Крафт смята, че престъпленията остават неразкрити, не заради некадърност на разследващите, а заради отказ на институциите да участват съвестно в процеса на разкриване. У нас този процес е достигнал съвършенство. Властниците са новият сноп на Кубрат. В тях е силата.
Запомнете това и не чакайте разкрития по казуса с изборите. Хаосът ще стане още по-мрачен и лепкав.
***
Перфектното българско престъпление вече е извършено.
Цицерон е казал: „Безнаказаността е най-голямото насърчаване на престъпността.“
Сложно е за разбиране, нали?
***
Стигаме до клоунадата.
Жанрът "Българската клоунада" има свои особености, видове и подвидове.
Например скеча „Борба с корупцията“. Участниците са зли клоуни, които не забавляват децата, а ги лишават от бъдеще.
какво ще кажете за „Милиарди за магистрали и пътища“? Клоуните в тази игра се спъват и изговарят смешни обещания Накрая милиардите ги няма, няма и магистрали. Тогава се появява главният клоун на републиката, споделя колко му е мъчно и се прекръства.
Друг популярен сюжет: Стотици милиони изчезват през продънената водопреносна мрежа и за ремонт на язовири. На места паричния теч достига 85-90%. А населението ръкопляска от радост, когато му пуснат вода за два-три часа: къпане, готвене, пране, Ох баня, ох кеф!
Емоционална и трогателна е клоун-историята „В България няма мафия“. Играят се моноспектакли, но и масовки с костюмирани палячовци, които гласуват закони и поправки към тях. После започва борбата с мафията.
Няма ченгесарски интриги, ние сме демокрация е друг вълнуващ сюжет. Въпросната клоунада не се радва на успех, но се играе вече 34 години. Тук влиянието на кремълския цирк е най-голямо. Жените с бради са полковници, падането от балкони е реално, както и медиите-тролове, заченати в Санкт Петербург.
Не е смешно, знам. Исках да има оптимизъм - идва пролет, щъркелите вече долетяха, но трудно се получава. Знам само един начин да си подобрим положението: ако се ядосаме сериозно. Но няма да стане, защото сме българи.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.





