Публикуваме пълния текст на речта на Володимир Зеленски, произнесена на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Миналата година тук, в Давос, завърших речта си с думите: „Европа трябва да знае как да се защитава“. Измина една година и нищо не се промени.

Всички обърнаха внимание на Гренландия и е ясно, че повечето лидери не са сигурни какво да правят по този въпрос. Изглежда, че всички просто чакат Америка да се успокои по темата – надявайки се, че тя ще отмине. Но какво ще стане, ако това не се случи?

Знаем какво да правим, ако руски военни кораби се приближат до Гренландия – Украйна може да помогне. Те могат да потънат близо до Гренландия – точно както потъват близо до Крим.

Много се говореше за протестите в Иран, но те бяха потопени в кръв. Светът не помогна достатъчно на иранския народ и остана встрани. Докато политиците започнаха да формират позиции, аятолахът вече беше убил хиляди хора. Какво ще стане с Иран след това кръвопролитие? Ако режимът оцелее, това ще изпрати ясен сигнал към всеки тиранин – убий достатъчно хора и ще останеш на власт.

Мадуро е подсъдим в Ню Йорк – съжалявам, но Путин не е подсъдим.

Днес Европа разчита главно на убеждението, че ако възникне опасност, НАТО ще реагира. Но никой никога не е виждал съюза да бъде подложен на истинско изпитание.

Ако Путин реши да завземе Литва или да нападне Полша – кой ще реагира?

НАТО съществува благодарение на убеждението, че САЩ ще реагират, че няма да останат настрана и ще помогнат.

Но какво ще стане, ако не го направят?

Русия е в състояние да произвежда ракети само защото все още намира начини да заобикаля санкциите. Всички виждат как Русия се опитва да замрази украинците до смърт – при температури от минус 20 градуса по Целзий.

Русия не би могла да произвежда балистични или крилати ракети без критични компоненти, доставяни от други страни. И не става дума само за Китай. Твърде често хората се крият зад извинението, че само Китай помага на Русия – да, Китай помага, но не само тя.

Русия получава компоненти и от компании в Европа, САЩ и Тайван.

Европа мълчи, Америка мълчи – а Путин продължава да произвежда ракети.

Няма ли да е по-евтино и по-лесно просто да се прекъсне доставката на компонентите, необходими на Русия за производството на ракети, или дори да се унищожат фабриките, които ги произвеждат? През миналата година по-голямата част от времето беше прекарана в дебати дали Украйна трябва да получи оръжия с голям обсег.

Сега никой дори не говори за това – а руските ракети и дронове все още летят. Знаем координатите на фабриките, където се произвеждат. Днес те са насочени към Украйна – но утре може да бъдат насочени към която и да е страна от НАТО.

А тук, в Европа, постоянно ни се казва какво да не споменаваме – не говори за „Томахоук“, не споменавай определени ракетни системи като „Таурус“, не обиждай този или онзи съюзник. Когато става дума за Турция – дипломатите казват: „Не обиждайте Гърция“. Когато става дума за Гърция – казват: „Внимавайте с Турция“.

Вместо да се превърне в истинска световна сила, Европа остава красива, но фрагментирана от малки и средни сили. Вместо да поеме решителна отговорност за защита на свободата по целия свят – особено след като фокусът на Америка се измества другаде – Европа изглежда изгубена.

Някои се опитват да убедят президента на САЩ да промени курса си, но той няма да се промени. Президентът Тръмп обича това, което е. Той казва, че обича Европа – но няма да се вслуша в този вид Европа.

Европа все още се възприема по-скоро като географско, историческо и традиционно понятие – а не като реална политическа сила. Не като велика сила.

Не можеш да изградиш нов световен ред само с думи – само действията създават истински ред.

Когато сме обединени, сме наистина непобедими. Европа може и трябва да бъде глобална сила – не такава, която реагира късно, а такава, която определя бъдещето.

Имате нужда от независимостта на Украйна, защото утре може да се наложи да защитавате своя начин на живот.

Споделям с вас реалните цифри – реалната статистика е 35 000 убити руски войници на месец. Миналата година по това време бяха около 14 000. Русия не мисли за това, но ние – да. Знаем, че те мобилизират 43 000 души на месец и губят около 35 000. От тези 43 000 трябва да знаете, че около 10–15% бягат, а има и ранени.

Армията им е спряла да се увеличава, което е важно за нас – благодарение на нашите оператори на дронове и на дрон технологията.