В сряда Тръмп намекна, че няма да използва военна сила, за да вземе контрола над арктическия остров, като посочи, че е постигнато споразумение с НАТО за гарантиране на достъпа на САЩ до Гренландия.

Детайлите обаче остават неясни, но има сериозни ограничения. Конституцията на САЩ изрично дава правомощията за разширяване на територията на Конгреса, а не на президента.

Предишни случаи на разширяване на американска територия – като покупката на Вирджинските острови през 1917 г. – са осъществявани чрез договор, одобрен от две трети от Сената. Това означава, че Тръмп би трябвало да убеди поне 14 сенатори демократи да подкрепят сделката, дори ако разполага с пълната подкрепа на републиканците.

Освен това Конституцията забранява на президента самостоятелно да харчи стотици милиарди долари – това също е прерогатив на Конгреса. Опит за придобиване на Гренландия би изисквал огромни средства за покупка, компенсации за местното население и поддържане на инфраструктура и социална система, което би могло да достигне стойност от около 1 трилион долара според експерти.

Дори ако се игнорира финансовата страна, придобиването на Гренландия среща и политическа пречка: островът има само 57 000 жители и е самоуправляваща територия на Дания, а САЩ не могат да го превърнат в щат. 

Други възможни сценарии включват формализиране на „компакт на свободно сътрудничество“ или превръщане на Гренландия в територия по модела на Гуам или Пуерто Рико – с федерален контрол, но с ограничени права за местните жители.

Политическите критици на Тръмп също поставят въпроса за приоритетите: вместо да харчи огромни средства за чужда територия, президентът би могъл да се фокусира върху вътрешни проблеми, като например здравеопазването на американците.

Според експерти, конституционните и политическите ограничения правят амбицията на Тръмп да придобие Гренландия изключително трудна, ако не и невъзможна, без одобрението на Конгреса и съгласието на местните власти и датските институции.