Гренландия: „САЩ да се откажат от фантазиите за анексия“. Защо Тръмп иска острова?

Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен определи реториката на Тръмп като „напълно и абсолютно неприемлива“. В публикация в социалните мрежи той заяви: „Заплахите, натискът и говоренето за анексия нямат място между приятели. Стига. Без повече натиск. Без намеци. Без фантазии за анексия“.

Тръмп заяви в неделя, че САЩ имат нужда от Гренландия по съображения за националната сигурност. Островът е бивша датска колония, днес е самоуправляваща се територия, но остава част от Кралство Дания. Външната политика и отбраната му се контролират от Копенхаген.

Нилсен подчерта, че Гренландия е отворена за диалог, но само „по правилните канали и в съответствие с международното право“, а не чрез „случайни и неуважителни публикации в социалните мрежи“. „Гренландия е наш дом и наша територия. И така ще остане“, добави той.

Изявленията му получиха подкрепа от Европейски съюз. Говорителят на ЕС по външната политика Анита Хипер заяви, че Съюзът ще продължи да защитава принципите на националния суверенитет и териториалната цялост, особено когато става дума за държава членка.

По-рано датският премиер Мете Фредериксен също отхвърли тезите на Тръмп, като заяви, че САЩ нямат право да анексират която и да е от териториите в рамките на Датското кралство.

Макар в последните месеци Тръмп да беше по-сдържан по темата, коментарите му през уикенда, както и отказът му да изключи бъдещи действия, отново засилиха напрежението. Говорейки на борда на Air Force One, той заяви, че ще се върне към въпроса „след 20 дни“ и разкритикува способността на Дания да гарантира сигурността на острова.

Междувременно гренландски политици осъдиха и планирани визити на високопоставени представители на САЩ, включително втората дама Уша Ванс и съветника по националната сигурност Майк Уолц, които бяха определени като „агресивни“.

Защо Гренландия отново е в центъра на геополитиката?

Гренландия е най-големият остров в света и една от най-слабо населените територии – около 56 000 души, предимно инуити. Над 80% от площта ѝ е покрита с лед, а населението е концентрирано по югозападното крайбрежие около столицата Нуук. Икономиката ѝ се основава основно на риболов, като значителна част от бюджета идва от субсидии от Дания.

Интересът към острова нарасна рязко заради климатичните промени. Топенето на ледовете прави по-достъпни редки земни елементи, уран и желязо – ресурси с ключово значение за високите технологии и отбранителната индустрия. Това превръща Гренландия в стратегически актив.

От гледна точка на сигурността САЩ имат дългогодишно присъствие на острова. Американската база Pituffik (бившата Thule Air Base) функционира още от Втората световна война и играе ключова роля в системите за ранно предупреждение. Най-краткият път за балистични ракети между Русия и САЩ минава през Арктика и Гренландия.

Затова Вашингтон следи внимателно и активността на Русия и Китай в региона. И двете държави засилват военното и икономическото си присъствие в Арктика, което САЩ възприемат като стратегическо предизвикателство.

Вътрешнополитическият дебат в Гренландия също се изостри. Последните избори бяха доминирани от въпроса за независимостта от Дания, а проучванията показват, че близо 80% от гренландците подкрепят тази идея в дългосрочен план. В същото време 85% категорично отхвърлят присъединяване към САЩ.

Исторически погледнато, интересът на САЩ към Гренландия не е нов. Още през 1867 г., след покупката на Аляска, Вашингтон е водил неуспешни преговори за острова. През 1946 г. САЩ предлагат 100 млн. долара, а през 2019 г. Тръмп отново повдигна темата – и тогава, както и сега, отговорът беше категоричен: „Гренландия не е за продан“.

В този контекст твърдата реакция на новото гренландско ръководство има за цел не само да постави граници пред Вашингтон, но и да покаже единство в момент на засилен външен натиск. Посланието е ясно: независимо от геополитическите интереси, бъдещето на Гренландия ще се решава от самите гренландци – и в рамките на международното право.