Така пред около 40 зрители братята Люмиер, с помощта на кинематографа, прожектират десет кратки серии от „движещи се фотографии", в това число и първия им филм „Работници напускат фабриката Люмиер в Лион". Всяка една от лентите е 17 м дълга и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди. Общо чистият доход на братята Люмиер от първата платена прожекция в Париж е от 33 франка.

През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат „Пристигането на влака на гара Ла Сиута" и „Производство на кокс". Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното. Първата комедия „Градинарят" е заснета от Луи Люмиер през пролетта на 1895 г. В нея се разказва за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, докато той полива цветята. Целият филм продължава само 49 секунди. В ролята на градинаря е истинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер - Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал.

През 1907 г. братята заснемат първия си цветен филм. Братята Люмиер са смятали, че кинематографът е само едно интересно техническо изобретение. Неговите създатели не са предполагали, че то ще се превърне в могъщо средство за забавление, информация и формиране на общественото съзнание и в ухажваната от милиони почитатели на киното. По този повод днес празнуваме Международния ден на киното.