Максудур Рахман, който е бил принуден да воюва, разказва пред информационната агенция, че през 2024 г. е видял обява за работа като чистач в руски военен лагер с месечна заплата между 1000 и 1500 долара и възможност за постоянно пребиваване. Заедно с трима свои сънародници той пътува до Москва, където подписва документи на руски език – мислейки, че това са обикновени трудови договори.

След това групата е преместена в отдалечен военен обект, където получава оръжие и преминава тридневно обучение. Следва преместване в казарма близо до руско-украинската граница, където подготовката продължава – а впоследствие мъжете се оказват на фронтовата линия. Рахман разказва, че са били заплашвани с 10 години затвор и физическо насилие.

Разказите на бангладешките работници са потвърдени от пътни документи, руски военни договори, медицински и полицейски доклади, както и снимки, които показват визи, наранявания и участие във войната.

Не е ясно колко граждани на Бангладеш са били примамени в Русия, но според разследването около 40 души може да са загубили живота си. Някои от мъжете са се озовали на фронтовата линия доброволно заради финансови мотиви.

Длъжностни лица и активисти посочват, че Русия е използвала същата практика и спрямо мъже от други южноазиатски и африкански страни – включително Индия и Непал.

След смъртта на няколко индийци на фронта Министерството на външните работи на страната оказа сериозен дипломатически натиск върху Москва. По време на визитата си в Русия през юли 2024 г. премиерът Нарендра Моди получи уверение от Владимир Путин, че всички индийци, подведени да се бият, ще бъдат освободени и върнати у дома.

Централното бюро за разследване на Индия (CBI) дори разби мащабна мрежа за трафик на хора, оперираща в няколко щата – която е изпратила над 35 души в Русия чрез измама.