Мерките са част от т.нар. Миграционен пакт на ЕС, договорен през 2023 г., чието пълно влизане в сила се очаква през юни 2026 г.

Новите правила, които предстои да бъдат окончателно одобрени от правителствата на всички 27 държави членки, са резултат от процеси, започнали след миграционната криза през 2015–2016 г., когато в ЕС пристигнаха над един милион бежанци и мигранти. Промените срещнаха сериозна съпротива от страна на хуманитарни организации, които предупреждават, че те могат да доведат до нарушаване на човешки права и до подкопаване на международната система за закрила на бежанците, заложена в Конвенцията от 1951 г.

Сред ключовите елементи е въвеждането на списък с т.нар. „безопасни държави“, в които могат да бъдат връщани мигранти, получили отказ за убежище. В него попадат и страни като Египет и Тунис, въпреки критиките към тях по отношение на правата на човека там. По силата на регламента държавите от ЕС ще могат да отхвърлят молби, ако кандидатът е имал възможност да получи защита в подобна „безопасна“ страна.

Законодателите одобриха и общоевропейски правила за връщане на мигранти, които предвиждат задължения за лицата с издадени заповеди за напускане. При отказ от доброволно връщане се допуска и лишаване от свобода, а страните членки ще имат право да изграждат центрове за връщане извън територията на ЕС, по подобие на инициативите на Италия в Албания.

Междувременно засилената миграция и политическите реакции срещу нея продължават да стимулират подкрепата за националистически и десни партии в много държави от съюза, което тласка правителствата към все по-строги политики, насочени основно към връщането на мигранти.