Сигналът за бедствието е подаден на 10 януари 2026 г., след като GPS предавателите на няколко от птиците показали необичайно спиране на движението. На следващия ден екипи на „Зелени Балкани“, Българското дружество за защита на птиците и полицията откриха първите два мъртви картала. По-късно броят на жертвите е нараснал до шест, след като са намерени още три черни и един белоглав лешояд.

На място са открити и отровни примамки – части от трупове на овце и кон. Случаят се разследва от Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Престъпления против околната среда“, и е образувано досъдебно производство.

„Това е вторият тежък случай на отравяне в района след 2022 г., когато отново загинаха четири картала. Очевидно става дума за системно престъпление“, заяви Емилиян Стойнов от Фонда за дивата флора и фауна, който от близо 30 години работи по възстановяването на вида.

Труповете на птиците са транспортирани в Спасителния център за диви животни в Стара Загора, където ще бъде извършена съдебна аутопсия с участието на експерти от Тракийския университет, за да се установи точната отрова.

Сред загиналите са Игор, Ресни, Енева, Мусала, Симона и Светлин – птици, които бяха сред най-големите надежди за новото поколение картали в България. Енева е едно от първите карталчета, излюпени в страната след завръщането на вида. Игор и Енева вече бяха сформирали двойка и се очакваше да загнездят тази година.

„Това не са просто птици. Това са животи, в които са вложени десетилетия работа, международни усилия и надеждата видът отново да има бъдеще у нас“, заяви Ивелин Иванов, ръководител на проекта за възстановяване на картала в „Зелени Балкани“. „Ще направим всичко възможно този път извършителят да бъде разкрит и да получи ефективна присъда“.

В района на Сливен и Котел в момента гнездят между шест и седем двойки картали. През 2025 г. те са отгледали рекордните три малки. В България общо гнездят около 18 двойки, след като видът се завърна през 2021 г. след близо половин век отсъствие.

От „Зелени Балкани“ предупреждават, че използването на отрови в дивата природа е престъпление и представлява сериозна опасност и за хората.

„Днес жертвите са редки птици. Утре това може да бъде дете, пастир или турист“, посочват от организацията и призовават за силен обществен натиск, за да бъде сложен край на тези престъпления.

Карталът е санитарят на планината. Храни се с трупове на умрели животни и така спира разпространението на болести, които иначе биха попаднали в почвата, водата и стадата. Когато лешоядите изчезнат, се увеличават популациите на чакали, плъхове и диви кучета, а с тях идват и болести. В много части на света сривът на лешоядите вече е довел до епидемии и милиони разходи за здравеопазване и ветеринарен контрол.

В България карталът беше напълно изчезнал десетилетия наред. Завръщането му не е просто въпрос на спасяване на птици, а възстановяване на цяла екосистема. Когато карталите гнездят, това означава, че планината е жива, че има дивеч, пасища и чиста среда. Това е знак за здрави Балкани.

Затова всяка отровена птица не е просто загуба на биологично разнообразие. Това е удар срещу опита България да върне изгубено природно богатство, срещу усилията страната да бъде част от европейската карта на опазената дива природа. Това е разрушаване на нещо, което се гради с десетилетия, а се унищожава за минути.