Според него публичността на коалиционните преговори е стигнала до крайност – „да се запълни публичното пространство с фонов шум“.
„Това, което не разбирам, е защо се бяга от въпроса за лицата. Разбирам, че това е противоречива тема и може да взриви коалицията, но стратегия, в която отлагаме проблемите, за да се взривят те в лицето на едно бъдещо управление, е откровено глупава стратегия.“
Има изключително ниско доверие в българските партии и неслучайно това наложи публични преговори, припомни политологът. Той цитира последни изследвания, според които одобрението на работата на парламента е 7%, а неодобрението - над 70%.
Твърде много различия има на ценностна основа между преговарящите четири политически формации, за да приемем, че каквото и парламентарно мнозинство да бъде сглобено, то ще бъде трайно, ако тези различия не бъдат преодолени, коментира Панчугов.
„Има откровено големи противоречия в самите политически формации, които ще формират следващия кабинет.“
Панчугов вижда фундаментални разминавания и „твърде много подводни камъни, които ако не бъдат изговорени ясно още сега, публично, всеки потенциален конфликт оттук нататък ще бъде с възможността не само за извиване на ръце, но и да счупи бъдещото управление“.
Много разделителни линии в рамките на последните избори и в рамките на този парламент са напът да паднат, отбеляза още преподавателят.
Относно присъствието на „Възраждане“ в новия парламент Христо Панчугов изтъкна, че „дивидентите са ясни – това ще осигури покачване на подкрепата за „Възраждане“.
„Тя ще запази имиджа си на антистатукво партия и ще се опита да консолидира тази подкрепа, която има, за да се запази за следващия парламент. Ние трябва да видим един санитарен кордон около „Възраждане“.
