Парите, които управляват Америка: Милиардерите и новата политическа класа

През последните години американците наблюдават как милиардери, чрез дарения за партии, движения и т.нар. Super PACs, си купуват входен билет за най-високите етажи на властта. Не става дума само за подкрепа зад кулисите – новото поколение технократи оглавява парада публично, с тежест и претенции.

Сред тях се открояват Илон Мъск, Джеф Безос и Марк Зукърбърг – технологични лидери, които присъстваха на церемонията по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент за втори мандат.

Присъствието им не остана незабелязано – нито от медиите, нито от критиците, които виждат в това още един знак, че Америка все повече заприличва на олигархия.

В интервю за CNN Мелинда Френч Гейтс, филантроп и бивша съпруга на Бил Гейтс, изрази загриженост по темата. Без да назовава конкретни имена, тя коментира, че някои от най-богатите хора в САЩ, които се стремят към политическо влияние, „имат ценности, които просто са различни от моите“. „Познавам много от тях. Срещала съм се с тях“, допълни тя.

На въпрос дали Америка се е превърнала в олигархия след последните избори, отговорът ѝ бе лаконичен: „Силно се надявам да не е така.“

Мелинда Гейтс не е просто наблюдател – тя е активен участник в промяната. След развода си с Бил Гейтс, тя напусна фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“, получавайки 12,5 млрд. долара за благотворителни цели. Днес нетното ѝ състояние възлиза на 14,4 млрд. долара (според Bloomberg), а чрез собствената си организация Pivotal Ventures тя планира да дари 1 млрд. долара до 2026 г. – основно за насърчаване на правата на жените и репродуктивната свобода в САЩ.

Тя е и един от инициаторите на The Giving Pledge – обещание, което цели най-богатите хора в света да дарят поне половината от състоянието си за благотворителност. Сам Алтман, шефът на OpenAI, и съпругът му наскоро подписаха документа. Безос – не.

„Ако имате един милиард долара, това е абсурдно състояние. Вие носите морална отговорност да дарите поне половината от него,“ казва тя.

Проблемът, както го виждат мнозина, е в това, че част от най-богатите не само не даряват, а използват богатството си, за да влияят върху изборите, законите и обществените процеси – често в името на личен интерес.

САЩ винаги са били дом на амбицията, но сега изглежда, че властта не просто се печели – тя се купува. И въпросът „колко струва президентският пост?“ вече звучи по-малко като иронична метафора и повече като буквална оценка.