Документът трябваше да бъде представен още миналата есен, но многократно беше отлаган заради спорове в правителството относно размера на необходимите средства и начина на тяхното разпределение.

Разногласията около плана достигнаха връхната си точка този месец с оставката на министъра на отбраната Джон Хийли. В писмото си за напускане той отправи критики към правителството и настоя разходите за отбрана да достигнат 3% от брутния вътрешен продукт до 2030 г. По думите му предложението на Стармър предвижда увеличение едва до 2,68% от БВП – ниво, което според Хийли е недостатъчно предвид нарастващите рискове пред сигурността на Великобритания и Европа.

В същото време Анди Бърнам, който е смятан за фаворит за наследник на Стармър, не е склонен автоматично да одобри подготвения от премиера документ. Източници, запознати с позицията му, твърдят, че той иска лично да направи преглед на плана, преди да бъде дадена окончателна подкрепа.

Това създава възможност за сериозен политически сблъсък. Ако Стармър успее да публикува документа в следващите дни, бъдещото ръководство на партията все пак би могло да преразгледа или промени заложените параметри. Очаква се Бърнам да поеме лидерството на лейбъристите още през юли, ако не се появи друг сериозен претендент за поста.

От „Даунинг стрийт“ потвърдиха, че правителството продължава подготовката на документа и възнамерява да го публикува преди срещата на НАТО. Това става въпреки указанията на кабинета към висшата администрация да не се поемат нови значителни разходни ангажименти по време на преходния период в ръководството на партията.

Аргументът на екипа на Стармър е, че отбранителният план не представлява нова инициатива, а продължение на процес, започнал преди месеци.

Финансовият министър Рейчъл Рийвс също защити проекта. Тя заяви пред депутати, че е уверена в публикуването му преди форума на НАТО и подчерта, че той ще осигури повече средства за армията и по-ефективното им използване. По нейни думи в последната версия на документа са предвидени допълнителни 13,5 милиарда паунда за нуждите на отбраната. Въпреки това критиците смятат, че увеличението не е достатъчно, за да гарантира дългосрочната сигурност на страната.

За Стармър приемането на плана има и силно политическо значение. След като обяви, че се оттегля от лидерския пост в Лейбъристката партия и ще напусне премиерския пост, той разглежда реформата в отбраната като един от основните елементи на своето политическо наследство. През последните години британският премиер изгради репутация на твърд поддръжник на Украйна и последователен защитник на по-силна европейска сигурност. Именно затова липсата на окончателен план за финансиране на армията би могла да засенчи последното му участие на международната сцена като министър-председател.

Допълнителен натиск идва и от съюзниците в НАТО. Великобритания постепенно губи позиции в класациите на алианса по отношение на военните способности и разходите за отбрана, докато други европейски държави увеличават инвестициите си в сектора. Това се случва на фона на призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп европейските страни да поемат по-голяма отговорност за сигурността на континента.

Въпреки уверенията на правителството, част от експертите остават скептични дали спорният документ ще бъде окончателно приет в сегашния му вид. Според източници от отбранителния сектор основните противоречия около финансирането не са преодолени, а окончателната съдба на плана до голяма степен ще зависи от позицията на бъдещото партийно ръководство.

Така още преди официално да е поел управлението, Анди Бърнам се оказва в центъра на дебат, който може да определи не само бъдещето на британската отбранителна политика, но и посоката на Лейбъристката партия след ерата на Киър Стармър.