Парламентът окончателно прие данък върху лихвите

Такава възможност предоставяха депозитите с авансово изплащане на лихвата, които банките предлагат, като с разкриване на дългосрочен депозит до края на тази година хората можеха да си получат парите на момента, преди данъкът да е влязъл в сила.

От Министерство на финансите обясниха, че макар и банките да изплащат предварително тези лихви, те ги осчетоводяват едва към датата на падежа. Так данъкът става дължим към момента на начисляване на лихвата.

Това означава, че дори човек да си получи авансово лихвата, при изтегляне на средствата от банковата си сметка, ще му бъде удържан данък върху парите в размер на 10% от сумата, която може да получи при разкриване на сметката.

Промените в закона ще действат така, че ако човек има дългосрочен депозит и по него получи лихвата си през 2013 г., ще му се удържи данък, макар и тя да е начислена за години, в които този данък не е бил въведен.

Облагаеми ще са само лихвите от депозити, а лихвите по всички останали видове сметки ще са освободени от данък. Промяната освобождава от облагане лихвите по сметки, в които се превеждат пенсиите на възрастни хора и детските влогове.

Парламентарният дебат отново премина в изясняване дали с лихвата се облагат богати, или бедни вложители, както и дали е антипатриотично парите да се пестят, вместо да се вложат в икономиката.

"Какъв бизнесмен и родолюбец си, след като предпочиташ да си държиш парите в банката и да ти носят лихва, вместо да ги влагаш и да създаваш народни места", каза съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.

При дебата по същия закон на първо четене, той посочи, че данъкът е насочен срещу мързеливите и банките, както и че недоволството от облагането на лихвите се подклажда от богати българи, които разпалват недоволство сред средната класа, като разчитат тя да се противопостави и да защити интересите им.