Парламентът отказа да увеличи помощта за второ и трето дете в новия законопроект

Промените бяха подкрепени от 65 народни представители, докато 84 се въздържаха. Според предложението еднократната помощ за второ и трето дете за работещи родители, които са осигурени поне 24 месеца преди раждането, трябваше да бъде не по-малка от седем минимални работни заплати. Освен това, се предлагаше еднократната помощ за майка (осиновителка), която е студентка в редовна форма на обучение, да бъде не по-малка от 10-кратния размер на минималната работна заплата.

В момента размерът на еднократната помощ за раждане на дете се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на България. За 2024 г. помощта е 375 лв. за първо дете, 900 лв. за второ дете и 450 лв. за трето дете. Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание не подкрепя законопроекта, внесен от „БСП за България“, и препоръчва неговото отхвърляне. Основните аргументи против включват свързването на помощта с минималната работна заплата, голямото увеличение на помощта за второ и трето дете, както и проблеми със злоупотреби с помощите за майки студентки между 2009 и 2015 г.

Дискусията по законопроекта в пленарна зала продължи около два часа, като заседанието беше удължено до момента на гласуването. При първото гласуване законопроектът беше отхвърлен с 67 гласа „за“, 0 „против“ и 74 „въздържал се“, а при прегласуването резултатите бяха 65 гласа „за“, 0 „против“ и 84 „въздържал се“.

При прегласуването, измененията бяха подкрепени от депутатите от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“, както и един депутат от ГЕРБ-СДС и петима нечленуващи в парламентарна група. От ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС се въздържаха, както и един народен представител от „Има такъв народ“. Един депутат от ПП-ДБ също подкрепи промените при първото гласуване.

Петя Цанкова от „БСП за България“ подчерта, че основният мотив за предложението е нарастващата демографска криза, като допълнителните средства за увеличаване на помощта са оценени на над 50 млн. лева.

Венеция Ангова от ПП-ДБ изрази притеснение относно наличието на подоходен критерий и потенциална дискриминация в предложението, посочвайки, че предложеното увеличение на помощта е значително и може да надхвърли оценените средства. Тя добави, че ПП-ДБ подкрепя съществуващата помощ за раждане, но не одобрява увеличаването ѝ с предлагания темп и ще предложи по-големи данъчни облекчения за млади семейства в следващия бюджет.

Костадин Костадинов от „Възраждане“ отбеляза, че има разлика между осигурителен и подоходен критерий, и изрази мнение, че финансовите стимули могат да увеличат раждаемостта, както е в Гърция, Ирландия и Русия. Според него обаче, въпреки че мерките не решават проблема напълно, е важно да се предприемат действия.

Иван Иванов от „БСП за България“ подчерта, че с предложението се гарантира ежегодно осигуряване на необходимите средства и заяви, че еднократната помощ може да облекчи младите семейства при покупка на основни нужди за детето.

Александър Вълчев от „Има такъв народ“ отбеляза, че предложеното увеличение е прекомерно и ще натовари бюджета, като партията ще се въздържи от подкрепа, но ще се опита да прецизира предложенията между първо и второ четене.

Тошко Йорданов от ИТН изрази резерви към раздаването на средства без анализ и определи предложението на БСП като „на ръба“. Въпреки това, той призова парламентарната си група да подкрепи законопроекта, като обеща прецизиране между двете четения.

Корнелия Нинова от „БСП за България“ коментира критиките към социалистите за „харчене на пари на калпак“, като отбеляза, че увеличението на доходите е подпомогнало икономиката и БВП.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС посочи, че социалните мерки имат и отрицателни страни и изрази притеснение относно изчерпването на фискалното пространство за инвестиции. В отговор на изказване на Явор Божанков от ПП-ДБ, Иван Иванов от „БСП за България“ отбеляза, че е очаквал подкрепа за закона, тъй като е бил внесен и в предишни парламенти. Божанков изтъкна, че социалната политика е важна, но основният фокус трябва да бъде доходите на хората.