Изданието прави три основни извода от дебата, като в заключение добавя, че категоричен победител в първия сблъсък няма.
Липсва обща визия за Европа
Разногласията между кандидатите за бъдещето на ЕС са очевидни и то още в началото. Едуар Филип, който беше премиер на Еманюел Макрон между 2017 и 2020 г., остро разкритикува Урсула фон дер Лайен за търговското споразумение с Доналд Тръмп. В същото време той призовава европейските държави да действат по-решително спрямо САЩ и Китай и подкрепя създаването на общ европейски капиталов пазар.
Рафаел Глюксман също поставя акцент върху стратегическата автономия на Европа. Според него Франция трябва да използва настоящата геополитическа ситуация, за да помогне за изграждането на Европа, способна самостоятелно да защитава интересите си.
„Франция може да бъде движещата сила зад тази автономна европейска мощ“, категоричен е Глюксман, според когото страната трябва да престане да се страхува да отстоява интересите си.
Меланшон отхвърля тази визия, като атакува икономическия модел на ЕС и политиката на свободна търговия. Според него ако бъде избран за президент, Франция няма „да се подчинява“ на европейските правила в областта на търговията и икономиката и ще настоява за промени в основополагащите договори на ЕС.
Марин льо Пен, която в миналото защитаваше идеята Франция да напусне ЕС, пък би намалила френската вноска към Брюксел с 5 млрд. евро.
Икономическият план на Льо Пен придобива очертания
Една от големите неизвестни преди началото на кампанията беше дали Марин льо Пен и „Национален сбор“ ще променят икономическата си програма, за да привлекат по-широк кръг десни избиратели.
По време на дебата Льо Пен до голяма степен защитава досегашните си позиции, но включва и предложения, насочени към бизнеса. Тя обещава икономии от 125 млрд. евро чрез съкращаване на разходите, свързани с миграцията, намаляване на държавните агенции и ограничаване на френската вноска в бюджета на ЕС.
Льо Пен акцентира и върху намерението си да върне минималната пенсионна възраст за повечето работещи на 62 години, отменяйки на практика спорната пенсионна реформа на Макрон от 2023 г.
В същото време тя предлага конституционна промяна, която да задължи правителствата да поддържат бюджетния дефицит под определено равнище – модел, сходен с германската „дългова спирачка“.
Всички признават проблема с дълга, но решенията се разминават
Френският държавен дълг вече надхвърля 3,5 трлн. евро и никой от кандидатите не защитава идеята, че настоящото положение е устойчиво. Разликите започват при предложенията за излизане от кризата.
Меланшон защитава идеята Франция да спре плащанията по лихвите върху дълга, притежаван от Европейската централна банка. Други кандидати поставят акцент върху ограничаването на социалните разходи и свиването на публичните разходи.
Едуар Филип и Габриел Атал се представят като кандидати, готови да предприемат сериозни мерки срещу прекомерните държавни разходи. Те обаче са атакувани от опонентите си, които посочват, че от началото на президентството на Макрон през 2017 г. Франция е натрупала над 1 трлн. евро допълнителен дълг.
