Пенчо Пенчев: Корупционните модели у нас се повтарят от Освобождението насам

Българската действителност е такава в момента,  че всички онези елементи на корупция, които виждаме в различна форма, с различни думи, като модел се повтарят още от времето, непосредствено след Освобождението. Непосредствено след освобождението са правени и подобни опити да се ограничи корупцията, но не успяват кой знае колко, каза още той пред "Хоризонт".

Опити за доказване, разбира се, има опити за съдене на политици и  чиновници на по-ниско ниво. Те са с много променлив успех и колкото по-високо отиват, толкова по-малък е успехът. Имаме осъдени кметове, примерно, на по-малки градове и на села. Колкото повече стигаме нагоре към министри, макар че имаме Закон за съдене на министрите. Още от 1880  - година след като сме се освободили -  в Търновската конституция има специален член 155, според който министрите трябва да подлежат на наказателна отговорност, ако нанесат  вреда на държавата в лична полза. Въпреки всичко опитите за осъждане на ниво министър, просто не са успешни, обясни той.

Корупционните съмнения в следосвобожденска България са били свързани с тогавашните обществени поръчки – доставки за армията, за строителството на железниците и пътищата. Аналог на "куфарчетата с пари" пък има по времето на Стамболов, когато държавата отпуска  29 безлихвени заема на определени индустриалци,  за да развият индустрията в страната.

Къде можем да намерим корупцията? Първото българско правителство  влиза на власт на пети юли 1879 година. На девети юли  е първото съмнение за корупция - в съдебната власт. Четири дни! Но, тъй като тогава няма всекидневници, можем да го приемем,  буквално, за незабавна реакция и незабавно съмнение за корупция в съдебната власт.

Паралелите се повтарят почти в огледален вариант и се получава усещане за deja vu - че филмът вече е гледан, коментира Пенчев.