Писателят Сергей Лебедев: Най-силното убеждение на руснаците е, че можем да изчакаме и тази война

"Най-ужасното нещо не са толкова опитите активистите да бъдат заглушени. Те са видими, но под този, да речем пласт от активисти, са обикновените хора, които излежават дълги присъди за това, че са споделили истината в интернет с техния кръг от близки. Ето това е реалната цена. Активистите все пак могат да получат някаква защита или поне да привлекат внимание към себе си. Но – отвъд това, има и друга, не толкова позната съпротива, макар и малка. И тези хора плащат най-високата цена.“, смята Лебедев.

От началото на руската инвазия в Украйна Лебедев е сред критиците на Кремъл. По думите му от десетилетия Русия избягва да определя като „война“ конфликтите, които предизвиква.

Тук се наблюдава някаква тенденция. Нахлуването в Афганистан беше наречено присъствие на ограничен контингент. Първата чеченска война беше определена като възстановяване на конституционния ред. Втората – беше наречена антитерористична операция. Инвазията в Грузия беше маскирана като мироопазваща мисия, а реалната инвазия в Украйна през 2014 г. беше представена като доброволческа акция. Всъщност това дава на населението на Русия доста извинения. Можеш да се преструваш, че нищо не се случва. Официалната реторика е важна. Когато трябва да отречеш нещо или да не тревожиш твърде много нацията си, променяш езика. Когато войната не се нарича „война“, тя предлага на обикновените хора истинско морално извинение да не реагират. И е в тяхна полза. Правилото на диктатора – в този случай г-н Путин, да поддържа тази нормалност, това усещане за стабилност и преструвката, че нищо сериозно не се случва, е ключът към неговата политика.

И докато войната продължава, мирът остава на заден план. Повече от година след началото на инвазията все още няма ясен медиатор между Киев и Москва, а мирните преговори от първите дни на войната постепенно спряха. Според Лебедев причината за това е, че двете страни имат различни концепции за мира.

„За Русия мирът е окупация на Украйна. Мирът е военното поражение на Русия и все още няма междинна позиция. Бих казал, че Русия е тази, която насърчава мира, защото самата концепция за мир сега е в ръцете на Путин. И е доста умно да се възползва от това, че Европа е уморена от войната, да се опита да накара хората да приемат някакво средно решение. Докато, разбира се, за Украйна е съвсем различно. Ситуацията е „всичко или нищо“. И украинската концепция за мир е концепция за победа.“

А отвъд бойните действия на фронта – едно от най-силните оръжия според руския писател е пропагандата.

„Но най-силното оръжие в арсенала на Путин е тази концепция за нормалност, която споменах. Онези, които са наистина засегнати от пропагандата, все още са малцинство. Мнозинството просто се преструва, че нищо сериозно не се случва. Да се справиш с нежеланието на тези хора да приемат реалността е много по-голям проблем, отколкото да убедиш някой, засегнат от пропагандата, да се откаже от своята гледна точка и да приеме реалността. , пише още Евронюз.

Масовите удари на Русия срещу Украйна предизвикаха масово отказване от руската култура. Metropolitan Opera в Ню Йорк отмени участията на сопраното Анна Нетребко в програмата си. А Валерий Гергиев вече не е главен диригент в Мюнхенската филхармония заради близостта си с Владимир Путин, след като отказа да осъди публично войната. Освен това Русия получи забрана за участие в Евровизия.

Миналата година Путин обвини Запада в дискриминация срещу руската култура. Но Лебедев смята, че руски творци като него трябва да отстъпят повече пространство на украинските.

Няма нужда да се отменя каквото и да било, но трябва да се дадат пространство и глас на украинските артисти. През изминалата година бяха направени много стъпки в тази посока, но има още много работа. И от руснаците зависи дали наистина сме солидарни с Украйна, както твърдим. Трябва да дадем повече пространство. Това не е цензура, а просто отказване от пространството. Сега не зависи от нас културата ни да бъде показвана толкова, колкото бяхме свикнали.“ „Имало е много ситуации, в които са искали моето мнение, въпреки че е било необходимо да се направи нещо различно, да се даде глас на украинците и това е истинската промяна. Не искам да заемам прекалено много пространство. Не искам да съм онова класическо руско нещо, което разказва всичко.
Според Лебедев културата в Русия не бива да се разграничава от политиката.

“Не мисля, че точно сега изобщо трябва да има разграничаване. Има нещо като официална руска култура, спонсорирана от държавата. Ако някой все още съзнателно работи с държавата Русия и използва държавни пари, това трябва да спре. Това не е култура, а сътрудничество. Освен това има много хора, които мълчат, които се преструват или просто наистина се страхуват. Сега предпазливият отговор от руска страна би бил тази култура да се ограничи, да се види, че не можем да правим разграничения. Важно е да не се преструваме, че културата е невинна. Тя е част от твърдото ядро на Русия, което казва: „Нямаме и никога не сме имали общо с държавата“, което не е вярно. По-добре просто да поемеш вина и повече отговорност, отколкото да кажеш: „Руската култура винаги се е борила за свободата на словото и срещу държавния натиск.“ Особеност на руската култура е, че, докато се бори с държавния натиск, може едновременно да бъде и империалистична или шовинистка. Можем да извлечем наистина болезнени уроци от тази трагедия. Културата трябва да се поставя под въпрос, а не да се счита за невинна. И трябва по някакъв начин да бъде изключена от общия наратив за естеството на тази брутална война.”

Затова Сергей Лебедев, подобно на много руски творци, остава зад граница. Далеч от страната си, носейки силата на думите, в очакване на промяната, заради която отново би поел по пътя към Русия.

“Не обсъждам този въпрос в момента. Изобщо не е на дневен ред. Това е въпрос на бъдещето. А бъдещето все още не е създадено. То не съществува. Имам предвид нормалното и добро бъдеще. Когато дойде то, тогава ще обсъдим този въпрос”, казва още той.