Според разследващите в тях са били съхранявани файлове и технически чертежи за различни модели огнестрелни оръжия и боеприпаси.
От ГДБОП подчертават, че акцията е част от засилените усилия за противодействие на разпространението на нелегално произведени оръжия, които могат да бъдат изработвани извън официалния контрол и лесно да се разпространяват чрез интернет.
По данни на службата подобни технологии все по-често попадат във фокуса на правоохранителните органи по света, а на международно ниво се обсъждат нови законодателни ограничения и механизми за контрол върху домашното производство на оръжия.
Разследването продължава, като се работи както по изясняване на цялата схема, така и по установяване на евентуални други замесени лица.
Пластмасови, но също толкова опасни оръжия
3D-принтираните оръжия се превърнаха в едно от най-сериозните предизвикателства за службите за сигурност по света. Технологията изминава огромен път от първия широко известен пластмасов пистолет Liberator, представен през 2013 г., до съвременни хибридни модели, които комбинират 3D-принтирани части с метални компоненти и могат да функционират като реални полуавтоматични оръжия.
Основният риск за правоохранителните органи е, че тези оръжия трудно могат да бъдат проследени. Те се изработват без фабрични маркировки и серийни номера, което прави почти невъзможно установяването на произхода им и човека, който ги е произвел.
Друг сериозен проблем е, че производството им заобикаля традиционните механизми за контрол. Докато закупуването на стандартно оръжие обикновено изисква проверки и разрешителни, при домашното производство тези процедури могат да бъдат избегнати. Достатъчен е 3D принтер и достъп до цифрови файлове с инструкции за изработка.
Чертежите на подобни оръжия се разпространяват в интернет, включително в затворени онлайн платформи и нелегални мрежи, което позволява бързото им разпространение независимо от държавните граници.
Сред най-известните случаи, свързани с подобни оръжия, е нападението в синагогата в германския град Хале през 2019 г. Извършителят Стефан Балиет използва саморъчно изработени оръжия, част от които са направени с помощта на 3D принтирани компоненти. Той опита да извърши масово убийство, като излъчваше действията си онлайн, но технически проблеми с оръжията му ограничиха мащаба на атаката.
През последните години европейските служби отчитат и нарастващ интерес към хибридни модели като FGC-9 – оръжия, които могат да бъдат сглобявани чрез комбинация от принтирани части и леснодостъпни материали. Подобни случаи вече са регистрирани и при престъпни групи в Европа.
Темата предизвика сериозен обществен дебат и в САЩ след убийството на изпълнителния директор на UnitedHealthcare Брайън Томпсън в Ню Йорк през 2024 г. Разследването насочи вниманието към използвано оръжие със саморъчно изработени компоненти, което отново постави въпроса за контрола върху „оръжията-призраци“.
Държавите вече търсят решения както чрез нови закони, така и чрез технологичен контрол. В някои страни се обсъждат ограничения върху разпространението на файлове за 3D принтиране на оръжия, а службите за сигурност следят все по-активно за нелегални „дигитални оръжейни работилници“.
Основното предизвикателство остава фактът, че самият 3D принтер е напълно законна технология. Именно това превръща контрола върху използването ѝ за незаконно производство на оръжия в една от най-сложните задачи за правоприлагащите органи по света.
