Почина Александър Божков

Александър Божков е депутат от 37 Народно събрание. Мининстър в служебния кабинет на Стефан Софиянски през февруари 1997, след което става вицепремиер и министър на промишлеността в кабинета „Костов". През декември 1999 е освободен от длъжност, а дни по-късно е назначен за главен преговарящ с ЕС. Подава сам оставка от поста през лятото на 2000 година. Божков ръководи Центъра за икономическо развитие, а през последните години беше водещ в предаването на Дарик радио „Музика за душата".

Божков беше и член на настоятелството на Нов български университет, където водеше курс по „Изкуство на преговорите".

"16 трудни завоя пред Борисов и мнозинството" е последната публикация на Ал. Божков в неговия блог. Ето и текстът:

Cъставянето на новото българско правителство ще отнеме относително малко време, но технологичните срокове все пак съществуват.

Следователно новите министри, техните заместници и ръководителите на ключови държавни и изпълнителни агенции ще формират управленския екип на изпълнителната власт не преди края на юли.

Този екип, който се очаква да е от съмишленици, ще бъде обединен от общи приоритети, чиято ключова дума е "промяна".

Нека да поразсъждаваме върху параметрите на тази промяна. Някои са ясно видими и нетърпеливо очаквани от мнозинството български граждани:

- нова антикризисна програма,

- преглед и актуализация на бюджета за тази година,

- увеличаване на събираемостта на приходите,

- намаляване на разходите от държавната хазна.

Освен това се очаква:

- бързо и сериозно ограничаване на корупцията,

- спешно възстановяване на доверието на Европа с цел отваряне на потока от европейски пари към страната ни.

Има обаче една друга страна на промяната, за която или не се говори, или само се споменава в най-общ план. Всички знаем, но някак свикнахме със статуквото, че след усилията за изпълнение на ангажиментите към ЕС по преговорните глави в главите на управляващите настъпи едно успокоение, че важното е свършено и можем да се облегнем на заслужените лаври.

Само че реформите не свършват с приемането в съюза. Превръщането на България в нормална европейска държава изискваше веднага след 1 януари 2007 г. акцентът на политическите усилия да се обърне към тези фундаментални промени, които преди все се отлагаха.

Да започнем с най-важното и най-трудно разбираемото, не само от широката публика, но и от повечето политици - реформата на публичните финанси.

Тази фундаментална промяна включва не само преразглеждане функциите на всички досега съществували държавни ведомства, но и истинското въвеждане на фалшивото досега програмно бюджетиране. На прост български език това означава всяко бюджетно финансирано учреждение да не получава пари на калпак, а срещу обосновани и конкретни проекти, със задължението да ги реализира в конкретни срокове. Така парите на данъкоплатците ще отиват в ясни посоки, с очакване на ясни и финансово измерими резултати.

Следват по-разбираемите, но видимо за всички тежко закъсали реформи в образованието, здравеопазването, регионалната политика, енергетиката, вътрешните работи, социалната политика, пенсионната система. Навсякъде в тези сфери се изприказваха много приказки, писаха се стратегии, сменяха се министри и други шефове, но реални стъпки напред никой не забеляза.

Точно обратното, специално в здравеопазването и енергетиката, със законови и административни промени, бяха направени сериозни крачки назад. А в полицията и службите за сигурност идеите непрекъснато се променяха и доведоха до пълен хаос и демотивация на хората в сектора.

Някъде по-назад в общественото съзнание, но със страшна реална тежест пред новото правителство се изправят две фундаментални задачи.

Те са: максимално бързо влизане в Шенген и ускорено приемане в еврозоната.

Истинските измерения на Шенген не са в това, което говореше Соломон Паси, да можеш с велосипед и без ограничения да пътуваш от София до Лисабон. Шенген означава истинска интеграция на всички български служби, така че всякакви български документи да са валидни в цяла Европа, да изчезнат границите и да се реализира истинското свободно движение на хора, стоки и капитали от и към България в целия ЕС.

Еврозоната е по-лесно разбираема, но процесът на приемането ни там е по-малко технологичен от Шенген и много повече политически. В условията на всеобщата криза само едно решително и много активно в преговорите със страните членки и Европейската централна банка българско правителство ще може да получи бърза и ясна перспектива за постигане на основната цел - максимално бързо въвеждане на еврото като официална българска валутна единица.

Много са паралелите между 2009 и 1997 г. И в двата случая България е била изправена пред предизвикателството на смелите реформи за излизане от тежка криза, причинена от неспособност и провал на управляващите социалисти. Разликата обаче е в това, че за 12 г. от падането на Виденов България измина огромен път напред към осъзнатото познание как точно да бъде превърната в нормална и бързо развиваща се държава. Необходима е само смелост. Да вярваме, че най-после ще имаме власт, която я притежава.

Александър Божков