Почина проф. Кръстьо Петков

От една седмица обече здравословното му състояние драматиично се е влошило и се стигнало до фаталния край.

Кръстьо Петков Петков е български учен и политик, председател на Обединения блок на труда, който основава през 1997 година.Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39 Народно събрание. Бивш председател на КНСБ (1990-1997). Член е на Българската социологическа асоциация и на изследователски комитет по социология на труда.

Той е роден на 18 ноември 1943 година в село Княз Александрово (днес град Димово), България. Завършва Техникума по хидромелиорации в град Павликени, а през 1968 година се дипломира със специалност „Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ - София.

Започва работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция „Социология на труда“ в института по труда. През 1978 година е избран за доцент по социология във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През 1986 година защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1] Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.

Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.

През периода 1976 - 1991 година е заемал следните ръководни длъжности в научни институции:

    Ръководител на лаборатория „Социология и психофизиология на труда“ в οнститута по труда (1976 - 1977)
    Ръководител на група „Социологически изследвания“ към информационен център на ЦК на БКП (1978 - 1982)
    Директор на Профсъюзния институт „Георги Димитров“ (1982 - 1987)
    Директор на οнститут по социология на БАН (1988 - 1990)

Бил е гостуващ преподавател в следните университети:

    Кентски университет, Кентърбъри, Англия. Избран за почетен доцент на същия университет[1]
    Католически университет, Тилбърг, Холандия[1]
    Свободен университет, Брюксел, Катедра „Социология“[1]
    Университет в Билефелд, Германия, Катедра „Социология“[1]

Oт 1983 до 1987 година е сътрудник на военното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратява едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между неговите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.

Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати - КНСБ (1990 - 1997).[1] Като председател на КНСБ и като народен представител се е занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие. От месец май 1997 година е председател на политическата формация .