Почина световноизвестната иранска писателка Маржан Сатрапи, автор на „Персеполис“

Според официалното изявление на нейните близки, потвърдено и от Елисейския дворец, Сатрапи е "починала от мъка" малко повече от година след загубата на съпруга си — шведския продуцент и сценарист Матиас Рипа. Смъртта ѝ бележи края на един живот, преминал в борба за свобода, равенство и правото на жените да изразяват себе си.

Родена през 1969 г. в Ращ, Иран, Маржан израства в прогресивно, интелектуално семейство в Техеран. Тя е едва 10-годишна, когато Ислямската революция от 1979 г. преобръща страната, налагайки религиозен фундаментализъм и строги ограничения за жените.

Загрижени за бунтарския дух на дъщеря си и безопасността ѝ по време на войната между Иран и Ирак, родителите ѝ я изпращат да учи във Виена, когато тя е в тийнейджърска възраст. Този период е белязан от самота, културен шок и бездомност.

Сатрапи се завръща в Иран, за да учи изящни изкуства, но натискът на режима се оказва твърде задушаващ. През 1994 г. тя напуска родината си завинаги, като се установява във Франция (първо в Страсбург, а след това в Париж), където по-късно получава френско гражданство.

Публикуван между 2000 и 2003 г., комиксът „Персеполис“ извършва истинска революция в жанра на графичния роман. Нарисуван в изчистен, експресивен черно-бял стил, той разказва за детството и младостта на Маржан на фона на историческите катаклизми в Иран. Сатрапи успява да демистифицира Близкия изток за западната публика и показва, че иранците не са хомогенна маса от екстремисти, а обикновени хора, които обичат рок музика, влюбват се и страдат под тежестта на тиранията. През 2007 г. тя сърежисира анимационната филмова адаптация на романа. Филмът печели Наградата на журито в Кан и получава номинация за „Оскар“.

Други значими творби на Сатрапи включват „Пиле със сливи“ (Chicken with Plums) – графичен роман, по-късно адаптиран в игрален филм; „Радиоактивно“ (Radioactive, 2019) – игрален биографичен филм за живота на Мария Кюри, режисиран от нея и „Жена, Живот, Свобода“ (Woman, Life, Freedom, 2023) – колективен графичен роман, който Сатрапи редактира в подкрепа на протестите на жените в Иран след смъртта на Махса Амини.

Творбите на Маржан Сатрапи имат дълбоко полярно, но изключително мощно въздействие по света. Тя получава огромно признание в западния свят. Носител е на престижната награда „Принцесата на Астурия“ (2024). Обявена за символ на гражданската ангажираност, водена от жени. „Персеполис“ се изучава в училища и университети в Европа и САЩ като важен исторически и хуманитарен документ.

Пълен контраст е родината ѝ. „Персеполис“ е официално забранен в Иран. Правителството остро протестира срещу прожекциите на филма по света и го нарича „изопачаване на революцията“. Иронично, книгата е премахвана от учебните програми и в някои консервативни райони на САЩ (напр. в Чикаго през 2013 г.) поради графичното изобразяване на мъчения.

През 2025 г. Сатрапи отказа най-високото френско отличие – Ордена на Почетния легион. Тя аргументира решението си с „лицемерното отношение на Франция към Иран“, като отбелязва, че децата на иранските олигарси лесно получават визи и почиват в Европа, докато истинските дисиденти и критици на режима срещат огромни бюрократични спънки.