Почитаме жертвите на тоталитарните режими. Сталинистите у нас очаквано мълчат

Очевидно е, че България все още се бори с последиците на тоталитаризма. Засега - без особен успех. У нас белези на режима, погубил огромна част от населението, стоят като мними символи на “любовта между два братски народа - руския и българския”. Истината е, че Паметникът на съветската армия е всъщност монумент, който почита Червената армия, окупирала страната ни през 1944 г. 

Сталин и съветското ръководство припомнят многократно , че “победена България“, която не е изпратила и един войник на Източния фронт,  трябва да обезщетява СССР като издържа разположените на нейна територия многохилядни части на съветската армия - независимо от острия дефицит на храни след опустошителната суша през 1945 година.

Избити са десетки хиляди хора у нас преди и след 9 септември 1944 г. Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000. Години продължават обаче споровете за това кои от убитите са били жертви и кои са заслужавали участта си, защото са били терористи. 

И въпреки че тази неделя политологът Слави Василев напълно открито заяви, че Сталин лично е бил ангажиран да запази България, за да имаме модерна държава, съветският диктатор е сочен като един от гениите на злото през 20 век, заедно с Хитлер. 

Жертвите на тоталитаризма по онова време, репресираните и изчезналите са милиони. Самият Сталин казва, че "смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика".

У нас 23 август се отбелязва от сравнително скоро - през 2009 г. Народното събрание го обявява официално за ден, в който да бъде почетенна паметта на жертвите на тоталитарните режими. За първи път предложението датата 23-ти август да се чества като “Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов “Европейската съвест и комунизмът”, където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.

Причината за избора на датата е, че на 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.