Почитаме паметта на мъченица Ирина

Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на знатни езичници от Магедон. Баща ѝ построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието ѝ. Един от тях бил християнинът Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности.

Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща ѝ и съобщил, че ѝ е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет.

Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побягнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани.

След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения.

Народът, виждайки несправедливост там, въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел синът му, който продължил делото на баща си. В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки.

Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил. Оттогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч.

След време Ирина получила известие, че скоро Бог ще си я прибере. Тогава заедно с учителя си Апелиан отишла до пещера в гората и наредила да я затрупат вътре. Света Ирина починала в началото на II в.