Почитаме св. цар Борис-Михаил: Покръстителят, който промени съдбата на България

Пътят към Християнството: Дипломация и Прозорливост

Борис I застава начело на България през 852 г. в период на големи геополитически промени. Държавата е разкъсвана между езическите традиции на прабългари и славяни, а на международната сцена е притисната между двата големи центъра на силата – Рим и Константинопол.

Борис осъзнава, че за да бъде България равноправен партньор в средновековна Европа, тя трябва да приеме християнството. След серия от военни сблъсъци и дипломатически маневри, през 864 г. той приема светото кръщение от византийски духовници. Негов кръстник става самият император Михаил III, чието име Борис приема като свое второ име.

Създаване на българската идентичност

Най-голямото изпитание пред Борис-Михаил е извоюването на църковна независимост. След като умело лавира между папата и патриарха, през 870 г. той успява да издейства автономия за Българската църква.

Следващата му мъдра стъпка е приемането на учениците на св. Кирил и св. Методий през 886 г. Чрез създаването на книжовните школи в Плиска и Охрид, Борис превръща славянския език в официален държавен и църковен език. Така той спасява делото на солунските братя и превръща България в културно огнище на целия славянски свят.

Оттегляне в манастир и защита на делото

През 889 г. Борис доброволно се отказва от престола и се оттегля в манастир, като прекарва времето си в молитви и книжовност. Когато обаче първородният му син Владимир-Расате се опитва да върне езичеството, старият владетел напуска манастира, сваля сина си от власт, ослепява го и възкачва на престола по-малкия си син – Симеон Велики. С това той гарантира необратимостта на християнския път.

Борис-Михаил завършва земния си път като монах на 2 май 907 г.

Празникът на св. цар Борис-Михаил

Българската църква почита светия цар на деня на неговото успение – 2 май. Празникът е символ на духовното просвещение и националното единство. Още в ранното Средновековие той е канонизиран за светец и равноапостол заради огромните му заслуги към вярата.

На този ден празнуват всички, които носят имената Борис, Борислав, Борислава, Боряна, Борил. Името Борис има древен корен, който често се свързва с понятието за „борба“ или „барс“ (снежен леопард), но в християнския контекст то става символ на волята да победиш тъмнината на невежеството.

„Този благочестив цар беше за своя народ като нов Мойсей, който го изведе от египетското мракобесие на езичеството.“ – из житието на св. цар Борис.