През май 2025 г. ЕС наложи санкции на две руски риболовни компании – Norebo JSC и Murman Sea Food. Причината не беше риболовната им дейност. Според ЕС те са част от подкрепяна от руската държава кампания за наблюдение, свързана с шпионаж и действия срещу критична инфраструктура, включително подводни кабели.
Няколко месеца по-късно Норвегия също наложи санкции на компаниите. Външният министър Еспен Барт Ейде предупреди, че дейността им може да улесни бъдещи саботажи.
Година по-късно европейският комисар по рибарството и океаните Костас Кадис призна, че Кремъл използва траулери за събиране на разузнавателна информация.
„Знаем, че Русия участва в незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, както и в шпионаж, картографиране на критична инфраструктура и саботажни дейности“, заяви Кадис пред Financial Times през май.
Според него това създава сериозни рискове за сигурността.
Експерти, предупреждават, че в европейски води има и други кораби, свързани с Кремъл, които официално ловят риба, пише Euronews. Подозренията са, че част от тях всъщност събират информация за инфраструктурата на европейските държави.
Риболовните кораби отдавна се използват за прикритие
Използването на риболовни съдове за разузнаване не е нова практика и не е характерно само за Русия.
Ерленд Хайер, експерт по хибридна война в института „Фритьоф Нансен“, посочва, че през десетилетията подобни методи са използвали редица големи държави – от Русия и САЩ до Китай.
Риболовните кораби са удобно прикритие. Те могат да прекарват продължително време в морето и присъствието им край бреговете или определени морски райони обикновено не изглежда необичайно.
Хайер дава пример още от 1940 г., когато германски военнослужещи, облечени като цивилни, влизат в Осло с риболовни кораби ден преди германската инвазия в Норвегия.
„Норвегия го е правила, Съединените щати са го правили, Обединеното кралство го е правило. Повечето държави с морски територии са правили нещо подобно“, казва той.
Според експерта промяната след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. е в мащаба и характера на руските операции.
Разузнавателната дейност постепенно излиза извън рамките на наблюдението и картографирането. Появиха се подозрения за повреждане на важна инфраструктура в Северно и Балтийско море, включително подводни кабели.
„Това е част от по-широките хибридни кампании в сивата зона, чиято цел е да дестабилизират Норвегия и европейските общества“, казва Хайер.
По думите му целите вече не са само военни учения и пристанища. Все по-голямо внимание се отделя на гражданската критична инфраструктура под морското дъно.
Кабелите под морето са сред най-уязвимите цели
Старшият експерт на НАТО по кибернетични и хибридни заплахи Джеймс Апатурай определя подобни действия като една от най-сериозните заплахи за западната инфраструктура.
Още през 2024 г. той заяви пред Euronews, че Русия от десетилетия развива специална програма за проучване на морското дъно.
„Това е евфемизъм за много добре финансирана паравоенна структура, която картографира всички наши кабели и енергийни тръбопроводи“, каза Апатурай.
След сериозен инцидент с прекъснати кабели в края на 2025 г. генералният секретар на НАТО Марк Рюте също заговори за координирана кампания от хибридни действия в Балтийско море и обеща засилване на мерките за защита.
Залогът е огромен. По думите на Рюте през подводните кабели преминават около 95% от интернет комуникациите, а по морското дъно преминава и ключова енергийна инфраструктура.
„Тук няма риба“
Трудно е да се установи колко точно руски риболовни кораба извършват разузнавателна дейност край Европа.
Мария Владимирова, изследовател в Копенхаген, която изучава връзката между руската морска дейност и външната политика, казва, че не може да бъде посочен надежден брой. Според нея обаче присъствието им се увеличава.
Един от сигналите е необичайното движение на корабите.
Наблюдения от открити източници показват съдове, които продължително време стоят на едно място, движат се в кръг, дрейфуват или се отклоняват от нормалните маршрути.
Част от тези движения имат напълно нормално обяснение. Други обаче пораждат въпроси.
Владимирова разказва за разговор с белгийски служител, който наблюдавал китайски кораб в район, където практически няма риболов.
„Тук няма риба. Знаем го със сигурност. Никой не лови риба в тези води, а този кораб стои там две седмици“, разказал той.
Белгийските власти се свързали с екипажа по радиото. От кораба отговорили, че поправят мрежите си.
Според Владимирова подобно обяснение също изглеждало необичайно за съд, който се намира в открито море.
Корабите могат да сменят име, собственик и флаг
Един от големите проблеми за европейските власти е установяването кой всъщност контролира даден кораб.
Експертът по хибридна война Юлиан Павлак посочва, че много кораби от руския сенчест флот използват непрозрачни структури на собственост, неясни застрахователни схеми и смяна на флага.
Този модел е добре познат при старите петролни танкери, които Русия използва за заобикаляне на западните санкции. Подобна непрозрачност обаче затруднява и проследяването на кораби, заподозрени в разузнавателни операции.
„Тези компании сменят имената си и юридическата си самоличност от един ден за друг, а не са включени в санкционните списъци“, казва Владимирова.
Според нея затварянето на тези вратички трябва да бъде една от задачите на ЕС.
От Европейската комисия заявяват, че всеки кораб, който представлява заплаха за критична инфраструктура или участва във враждебна дейност, се приема сериозно. Конкретните случаи обаче трябва да бъдат разследвани и от националните власти.
ЕС вече ограничи достъпа на руски кораби
Шест седмици след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. ЕС прие петия си пакет от санкции срещу Русия. Сред мерките беше забрана за достъп на кораби под руски флаг до европейските пристанища, макар да бяха предвидени определени изключения.
Санкционирането на Norebo JSC и Murman Sea Food през 2025 г. показа, че ЕС започва да обръща внимание и на риболовните кораби, които могат да бъдат използвани за други цели.
Според Владимирова Брюксел трябва да продължи в тази посока и редовно да актуализира санкционните списъци.
Голяма част от реалните действия обаче остават в ръцете на отделните държави.
„По-съществени мерки могат да бъдат предприети на национално равнище, защото обикновено това е въпрос за бреговата охрана или полицията в зависимост от националното законодателство“, казва Владимирова.
Така риболовните кораби се превръщат в още една част от трудния за контролиране морски фронт на хибридната война. Отвън те могат да изглеждат като обикновени траулери. За европейските служби все по-важният въпрос е какво всъщност правят, когато спуснат мрежите – и дали изобщо са дошли за риба.
