Подготовка за изненади: НАТО засилва присъствието си в Балтика с нов команден корпус

Към момента военните сили на НАТО в трите балтийски държави – Латвия, Литва и Естония – както и в северната част на Полша, се координират от единен многонационален щаб в полския град Шчечин. Новият план обаче предвижда съществена промяна в командната архитектура с цел по-бърза реакция при евентуална заплаха.

По данни на военни представители Германия и Нидерландия, в координация с НАТО, вече са постигнали споразумение германско-нидерландският корпус, базиран в град Мюнстер, да поеме отговорността за отбраната на Латвия и Естония. Очаква се новата структура да даде възможност за значително по-бърза мобилизация на големи военни сили в региона.

Според източници от алианса разполагането на втори корпус е пряко свързано със специфичните характеристики на Балтийския регион, който се смята за особено уязвим поради ограничената си стратегическа дълбочина. Военните анализатори от години предупреждават, че при евентуален конфликт времето за реакция би било критичен фактор.

При пълна бойна готовност един армейски корпус обичайно командва три дивизии и може да включва между 40 000 и 60 000 военнослужещи. В мирно време подобни структури функционират основно като командни центрове, в които се поддържат ключови специализирани способности – артилерия, противовъздушна отбрана, инженерни и медицински подразделения, позволяващи бързо разгръщане при криза.

Според Reuters последната сериозна пречка пред създаването на новата структура вече е преодоляна. Досега трудностите са били свързани с осигуряването на достатъчен капацитет за формиране на корпус – особено в области като противовъздушна защита, инженерни формирования и медицинско осигуряване. Германия и Нидерландия, заедно с други съюзници, вече са започнали работа по изграждането на необходимите способности.

Засега не е ясно кога точно новото командване ще започне работа, както и какъв ще бъде точният брой военнослужещи, които ще попаднат под него в случай на военен сценарий.

Промените се случват в момент, когато европейските членки на НАТО постепенно поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Това става и на фона на критиките на американския президент Доналд Тръмп към европейските съюзници. През последните месеци той нееднократно обвини страните от Европа в недостатъчен принос към общата отбрана и обяви намерение САЩ да изтеглят 5000 американски военнослужещи от Германия.

Военни представители на НАТО от години предупреждават, че Русия може да представлява нарастваща заплаха за сигурността на съюза. Според някои оценки Москва би могла да бъде в състояние да предприеме мащабни действия срещу държави от алианса още към края на десетилетието. Кремъл категорично отхвърля подобни твърдения и обвинява НАТО, че чрез разширяването си към руските граници допринася за ескалацията на напрежението.

На този фон укрепването на Балтийския регион се очертава като един от ключовите приоритети за алианса през следващите години, като целта е не само засилване на отбранителния потенциал, но и демонстрация на готовност за бърз отговор при евентуална криза.