Подготовката за Евровизия 2027 започва сега. Какви са критериите за град домакин

По думите му предстои работа по ключови въпроси като избора на град домакин, сигурността, логистиката, рекламата и цялостната организация. Милошев подчерта, че домакинството е възможност България да представи културата и имиджа си пред европейската и световната аудитория.

Интерес към провеждането на конкурса вече заявиха София, Пловдив, Варна и Бургас. Според културния министър обаче столицата остава естествен фаворит заради инфраструктурата и възможностите си. Амбицията на останалите големи градове също е положителен знак, добави той, като посочи, че всички варианти ще бъдат разгледани, преди да бъде взето окончателно решение.

Милошев уточни, че основната координация ще преминава през БНТ като официален домакин на конкурса, а държавата ще има задачата да осигури ясна структура и разпределение на отговорностите между институциите. Още днес генералният директор на БНТ Милена Милотинова ще проведе първи разговори в Министерството на културата по темата, а в следващите дни се очаква министърът да представи по-конкретен план за подготовката на българското домакинство.

Огромни зали и инфраструктура: Какви са изискванията към града домакин

Домакинството на „Евровизия“ е далеч повече от музикален конкурс - то представлява огромен организационен, логистичен и финансов проект, за който Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) поставя изключително строги критерии. Именно тези изисквания ще бъдат сред ключовите фактори при избора на българския град домакин за конкурса през 2027 г.

В центъра на подготовката стои основната арена, където ще се проведат полуфиналите и големият финал. Залата задължително трябва да бъде закрита и да разполага с капацитет за минимум 10 000 зрители, като предпочитаният вариант е между 10 000 и 12 000 или повече места. Не по-малко важно е техническото обезпечаване - покривът трябва да е с височина поне между 15 и 18 метра, за да издържи сложните конструкции за осветление, звук и LED екрани, чието оборудване често надхвърля 100 тона.

Изискванията не приключват с капацитета. Залата трябва да бъде предоставена изцяло на продукцията между 6 и 8 седмици преди финала за изграждане на сцената, технически настройки и репетиции, както и за още около 2 седмици след края на събитието за демонтаж.

Вътрешната организация на арената също е строго регламентирана. Необходимо е пространство за т.нар. „Зелена стая“, където делегациите на участващите държави следят шоуто, с около 26 отделни зони. Освен това трябва да има между 40 и 50 звукоизолирани коментаторски кабини с климатизация, между 20 и 30 гримьорни и съблекални за изпълнителите, както и отделна зона за грим и прически с площ около 250 кв. м. Допълнително се изисква складова зона от приблизително 1500 кв. м в непосредствена близост до сцената за съхранение на декори и реквизит.

Освен сцената сериозно предизвикателство е и работата с медиите. „Евровизия“ ежегодно привлича хиляди журналисти от цял свят, поради което градът домакин трябва да осигури специален пресцентър. Той обикновено се изгражда в конгресен център или голяма изложбена палата в близост до основната арена и трябва да разполага с поне 1500 работни места за акредитирани журналисти, фотографи и фенове, оборудвани с високоскоростен интернет и специални зони за интервюта и пресконференции.

Сериозни са и транспортните изисквания. Градът трябва да разполага с международно летище с капацитет да обслужва между 25 000 и 30 000 пътници дневно и с добра свързаност с основните европейски столици. Необходима е и добре организирана транспортна мрежа - метро, автобуси и специални шатъли между летището, хотелите, пресцентъра и залата, като транспортът често работи с удължено работно време по време на концертите.

Настаняването е друга ключова част от кандидатурата. Според официалните изисквания на EBU градът и регионът трябва да гарантират между 2000 и 3000 хотелски стаи в категории от 3, 4 и 5 звезди за делегации, технически екипи и акредитирани медии през целия период на репетициите и конкурса.

Градовете, които се кандидатират, трябва да осигурят и възможности за няколко допълнителни локации. Сред тях е т.нар. Eurovision Village - голяма открита зона в централна част на града, където се изграждат сцени, екрани и пространства за фенове. Необходимо е и място за EuroClub - официалната зона за партита на делегации и фенове по време на двете седмици на конкурса, както и подходяща локация за церемонията по откриването и традиционния „Тюркоазен килим“.

Сигурността също е сред най-важните критерии. Заради международния мащаб на събитието държавата и местните власти трябва да представят подробен план за защита и организация. Наред с това е необходимо и доказване на финансов капацитет. Общината и националната телевизия трябва да гарантират съфинансиране на проекта, а разходите за подготовка на инфраструктурата и провеждането на събитието често достигат десетки милиони евро.

Именно тези строги критерии ще определят кой български град има реален шанс да приеме едно от най-големите телевизионни и музикални събития в света.