Починалите майка и дъщеря от Благоевград били принудени да си платят тестовете за COVID-19

„Племенницата ми оттук си тръгна на 15-ти. Работи в оптика на „Бели Дунав“, на метростанцията. След работа веднага си тръгва. Отива на централна автогара и взема автобус до Благоевград. Оттам продължава за Разлог, където я посреща брат й. Тя няма никакви симптоми. На 18-ти вдига температура 39, 8 градуса и започва да я боли гърло. Обаждат се по телефона, нейният личен лекар е в Благоевград. Той предписва антибиотици. Два дена след всичко това заболява и сестра ми от същото. Племенницата ми я взема в колата и я кара в Разлог при джипито, което обслужва нашите села. Междувременно правят и снимка на белите дробове. Няма нищо. Връщат се на село, но стават все по-зле да стават.

На 24-ти племенникът ми ги закарва в Благоевградската болница, където отказват да ги приемат. За лекарите нямало доказателства докато не се направят тестовете, нямат възможност да реагират. Племенникът ми вади 70 лева и плаща два бързи теста, които са отрицателни. И тогава той плаща 200 лева за другите тестове. Те им казват да се върнат вкъщи.

Това най-много ме възмущава. Племенникът ми ги завежда в апартамента си. Прекарват нощта, те си знаят как. След като излизат другите тестове, те са положителни. Чак тогава ги приемат вече в инфекциозно. На 25-ти, на този светъл празник, ние получаваме най-лошото. Племенницата ми се обажда на брат си и казва: „Привеждат ни в реанимация“. Това е последната ни връзка с тях. Другото е в ковчег.

Безхаберието по селата и в провинцията е така. Те ги изтърваха. Племенницата живее в блока ми. Дойде на 13-ти вечерта. Като контактно лице никой досега не ме е потърсил. Не може да ме убеди ген. Мутафчийски, че са направили всичко, които е било нужно за близките ми. Дано племенникът ми се излекува, само той ми остана“.