Германия, Франция и други държави от ЕС не успяха в понеделник да убедят правителството на Виктор Орбан да одобри последния пакет санкции на ЕС и заем, предназначен да помогне на Киев да покрие военните и финансовите си нужди. Полският премиер Доналд Туск определи действията на Унгария като „политически саботаж“.

Демонстрация на солидарност под напрежение

Спорът заплашва да засенчи внимателно подготвената демонстрация на солидарност между украинския президент Володимир Зеленски и ключовите му европейски партньори. Очаква се високопоставени политици да посетят Киев, сред които британският външен министър Ивет Купър и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че войната остава „най-критичният въпрос на нашето време“ и подчерта, че Русия „няма да спечели тази война“. По думите му Великобритания ще стои до Украйна до „справедлив и траен мир – и след това“.

Годишнината идва след тежка зима, през която Русия системно атакува украинската енергийна инфраструктура с дронове и балистични ракети, оставяйки милиони без електричество. Киев, Одеса и Харков бяха сред най-засегнатите градове.

Въпреки трудностите Зеленски заяви в интервюта, че Украйна „определено не губи“ войната. По негови данни от края на януари украинските сили са си върнали около 400 кв. км в южната част на страната.

Преговори и блокирани санкции

Очаква се нов кръг мирни преговори да се проведе в Женева. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирило Буданов призна, че разговорите с Русия, посредничени от САЩ, „не вървят гладко“, но добави, че „има движение напред“.

Кремъл продължава да настоява Украйна да отстъпи целия регион Донбас, включително територии, които Русия не контролира. Зеленски отхвърли тази възможност, въпреки натиска от страна на пратеници на Доналд Тръмп.

Унгария и Словакия, смятани за най-близките до Москва членки на ЕС, възпрепятстват новите санкции и финансовата помощ. И двете страни са силно зависими от руския петрол. Будапеща настоява, че ще блокира нови мерки срещу Русия, докато Украйна не възобнови доставките по тръбопровода „Дружба“.

Словашкият премиер Роберт Фицо обяви, че намалява извънредната помощ за Украйна заради спирането на доставките. Киев твърди, че прекъсването е вследствие на руски удари по инфраструктурата.

Унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Украйна във „враждебно поведение“ и разкритикува Европейската комисия, че застава на страната на Киев.

Полският външен министър Радослав Сикорски определи блокирането на заем от 90 млрд. евро за Украйна като „шокиращо“, припомняйки, че самата Унгария е била окупирана от съветски войски през XX век.

Подкрепа и възстановяване

Германският канцлер Фридрих Мерц призова европейските партньори да не отслабват подкрепата си за Украйна, определяйки изминалите четири години като „чудовищни“. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ангажиментът на Франция към Украйна остава „непоколебим“.

Украинският посланик във Великобритания Валерий Залужни, смятан за потенциален бъдещ кандидат за президент, отхвърли спекулациите за политически амбиции, заявявайки, че въпросът за личното му бъдеще може да бъде обсъждан едва след края на войната.

Междувременно Световната банка изчисли, че за възстановяването на Украйна ще са необходими 588 млрд. долара – с 12% повече от миналогодишната оценка. Най-големи инвестиции ще са нужни в Донецка и Харковска област, а само за възстановяването на Киев ще са необходими около 15 млрд. долара.