Вместо него европейските институции предпочитат израза „хибридна война“ – формулировка, която позволява на ЕС и НАТО да реагират без да преминават към пряк военен отговор.
Този подход обаче предизвиква все повече критики, докато Москва засилва саботажите, кибератаките и други операции на европейска територия, пише Politico. Според експерти по сигурността, дипломати и представители на отбранителния сектор, определението „хибридна“ може да подценява мащаба на заплахата и да прикрива колко сериозно вече е ескалирало противопоставянето между Русия и Европа.
Показателен е случаят от Германия. По-рано тази седмица германските власти откриха трети дрон заедно с взривни вещества, за които има подозрения, че са били предназначени за планирана атака срещу летище. Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че страната е изправена пред „много реални заплахи“ на фона на засилените действия на извършители на хибридни атаки.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предупреди за „ескалираща кампания от заплахи“ и „хибридна война“ след инцидента в Черно море.
Междувременно списъкът с подобни случаи продължава да расте. Част от разузнавателните служби смятат, че натрупването на провокации може да е подготовка за ограничена пряка атака на Русия срещу държава от НАТО. На този фон директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва и предупреди Кремъл да не предприема действия срещу страни от Алианса.
„На практика вече сме в хибридна война, която постепенно престава да бъде толкова хибридна“, коментира пред изданието Камий Гран, бивш заместник-генерален секретар на НАТО и настоящ ръководител на Европейската асоциация на аерокосмическата, отбранителната и охранителната индустрия.
По думите му ръководителите на отбранителни компании са засилили личната си охрана през последните месеци след заплахи срещу ръководителя на Saab и предполагаем заговор за убийството на главния изпълнителен директор на германския оръжеен гигант Rheinmetall.
Въпреки това европейските правителства и институции внимават да не създават впечатление, че Русия се готви за непосредствена пряка атака срещу Европа. Високопоставен представител на ЕС заявява, че европейските служби към момента не виждат риск от нападение срещу европейски държави.
Термините „хибридна заплаха“ и „хибридна война“ се използват за широк спектър от действия – от дипломатически и икономически натиск до военни, технологични и подривни операции. Европейската комисия ги определя като комбинация от конвенционални и неконвенционални средства, които могат да бъдат координирани от държавни или недържавни актьори и да се използват за постигане на конкретни цели, без да се преминава официалният праг на обявена война.
Според европейски представител тези определения се прилагат за действия, които не представляват директни атаки срещу цивилни или военни цели в Европа. Така ЕС и НАТО могат да реагират, без формално да се окажат във военно противопоставяне с Русия. Терминът също така отразява факта, че подобни по-мащабни, но ограничени атаки и провокации се наблюдават в Европа от средата на първото десетилетие на XXI век.
Има и икономическа причина европейските правителства да избягват по-тежки определения. Ако бъде създадено впечатление, че европейските държави се намират в пряк конфликт с Русия, това би могло да доведе до сериозни последици за икономиките им – от отлив на инвеститори до рязко поскъпване на застраховките.
От НАТО защитават употребата на термина. Заместник-помощник генералният секретар на Алианса Джеймс Ападурай посочва, че действията на Русия вече надхвърлят обикновените заплахи. Като примери той посочва кибератаките, саботажите и нарушенията на въздушното пространство на НАТО и ЕС от дронове и самолети. По думите му съюзниците вече предприемат конкретни ответни действия – включително координирано експулсиране на руски дипломати и разполагане на военни средства в Балтийско море с цел защита на подводната инфраструктура.
Критиците на термина обаче предупреждават, че прекомерната му употреба за описване на убийства, саботажи и нахлувания с дронове може да създаде усещане за фалшива сигурност.
„Трябва просто да говорим за конфликт“, смята Павел Вечински, главен изпълнителен директор на компанията за отбранителни технологии DataWalk. Той припомня мащабните кибератаки срещу Полша, при които според него през декември Русия почти е парализирала енергийната система на страната. По думите му има и опити за взривяване на железопътни линии, както и случаи на изпращане на пратки с взривни вещества.
„Как може да твърдим, че не сме в конфликт, когато чужда държава убива граждани и взривява железопътната инфраструктура?“, пита той, визирайки убийството на руския художник и критик на Владимир Путин Семьон Скрепецки през юни.
