Реклама / Ads

0| 3180 |25.04.2022 НОВИНИ

Politico: Макрон победи, но вотът показа, че Франция е разделена

.
Еманюел Макрон спечели с убедителна преднина пред Марин Льо Пен президентските избори във Франция. Резултатите накараха партньорите в НАТО и Европейския съюз да въздъхнат облекчено, но на Макрон му предстои тежък втори мандат.

Центристът Макрон постигна победа с удобна разлика, като около 58,5 процента от електората го подкрепиха срещу 41,5 процента за Льо Пен, според предварителни данни. Това означава втори президентски мандат за настоящия държавен глава на Франция.  Но победата на президента е помрачена от факта, че неговият съперник – десен, антиимиграционен кандидат в лицето на Льо Пен, която се застъпва за забрана на ислямската забрадка публично, ухажва руския президент Владимир Путин и иска да превърне Европейския съюз в "съюз на европейските нации“ — спечели повече гласове от всеки крайно десен кандидат в историята на Френската република.

 

Повече от 12 милиона души избраха Льо Пен - около 5 милиона повече отколкото по време на последният й опит да стане президент през 2017 г. Ръстът на доверието предполага, че нейната стратегия да се опита да вкара партията си в политическия дневен ред е до голяма степен успешна.

 

Резултатите от изборите във Франция не са само облекчение за ЕС и НАТО, но и голяма червена лампа. 

 

В разгара на войната на Русия срещу Украйна, с кадри от бомбардирани градове, показвани ежедневно в телевизионните новини, огромна част от френския електорат подкрепи кандидат, който призова за сформиране на съюз с Москва и каза, че ще изтегли Франция от НАТО, ако бъде избрана.

 

Франция е една от държавите-основателки на Европейския съюз. И въпреки това милиони гласуваха за кандидат, чиято кампания стъпва върху идеята за демонтиране на блока отвътре чрез ограничаването на свободното пътуване и понижаване на върховенството на правото на ЕС - фундаментални принципи за съюза. 


Силното й представяне ще се разглежда като предупреждение в Брюксел, който все още е разтърсен от вота на Великобритания и решението на Острова да излезе от блока. Освен това Брюксел е в хватката на съдебна битка с Полша и Унгария заради споровете за върховенството на правото. 

 

Резултатите на Льо Пен ще се окажат предизвикателство и за самия Макрон, който ще започне втория си мандат в една дълбоко разединена държава, в която политическият гняв лесно може да прерасне в улични протести и насилие. Президентът призна тези разделения в победната си реч.

 

Опасностите дебнат зад ъгъла 

 

Вотът показва, че разделенията, които измъчват френската политика от десетилетия, не намаляват, а напротив - увеличават се с всеки следващ избор. Льо Пен е в третата си президентска кампания и не изключва участието си в следваща такава. В никакъв случай не е приключила политическата си кариера. Тя се възстанови от поражението си през 2017 г. и значително разшири базата на партията си. В пораженческата си реч изрази борбен тон и намекна, че ще поведе електоралната си армия към битката за френския парламент през юни. 

 

Намеквайки за потенциални съюзи, които биха могли да укрепят още повече партията на Льо Пен, крайнодесният кандидат за президент Ерик Земур, който беше нокаутиран в първия тур на изборите, призова за сформирането на "патриотичен блок“, обединяващ неговите и поддръжниците на Льо Пен.

 

Макрон осакати основните левоцентристки и дясноцентристки сили по време на възхода си на власт и гласуването в неделя показа, че някога мощните социалистически партии и партиите Les Républicains не могат да бъдат спасени. Нито една от партиите не успя да събере повече от пет процента от гласовете на първия тур, което означава, че няма да имат право на възстановяване на разходите за кампанията им от държавата.

 

Техният колапс ускорява преформатирането на политическия пейзаж на Франция, далеч от разделението на дясно-ляво, към разцепление между националистически анти-истаблишмент популисти и центристки проевропейски настроени прогресивни формации. 

Макрон встъпва във втория си мандат след две години управление на COVID криза, на фона на висока инфлация и войната в Украйна. Едва ли има "меден месец" за държавния глава. Вече се появиха призиви за стартиране на това, което във Франция е известно като "социален трети тур“ на президентските избори – този, който се провежда на улиците, под формата на протести. Последваха и сблъсъци, при които има загинали.

 

Служител от партията La République en Marche на Макрон заяви пред "Politico", че едва ли ще има голяма вълна на протести.

 

Демонстрации вече започнаха във френските университети, а протестиращите са ядосани заради липсата на кандидати, в които да се припознаят - изборът е бил между представител на крайната десница и про-бизнес кандидат. Някои лидери на движението на Жълтите жилетки, които разтърсиха Франция от протести през 2018-2019 г. вече призовават гражданите да излязат на улицата.

 

Недоволството се разпространи и сред левите избиратели, чиито кандидати бяха отстранени от първия тур на гласуването на 10 април. 22% от електората гласуваха за крайнолевия лидер Жан-Люк Меланшон на първия тур и бяха особено недоволни от опциите на втори тур.

 

Докато Макрон влиза във втория си мандат, ще има много възможности за протест. Президентът беше избран въз основа на платформа за реформиране на държавните пенсии и отместване на пенсионната възраст от 62 на 64 или 65 години. Той също така иска да реформира и да въведе повече автономия във френските училища - амбиция, която ще го постави в сблъсък с мощните френски синдикати на учителите.


Първият мандат на Макрон едва ли беше лесен, помрачен от пандемията COVID-19 и протестите на жълтите жилетки, които започнаха заради данъка за зелено гориво. Този път той се заклева, че се е поучил от грешките, и обещава нов метод, насочен към изграждане на консенсус за прокарване на реформи.

 

Но с нарастването на инфлацията и цените на енергията много наблюдатели смятат, че в страната ще има реакции.

 

В краткосрочен план опонентите на Макрон вече се подготвят за битка преди парламентарните избори през юни. Президентът се нуждае от мнозинство в Народното събрание, за да може да прокара реформите си и кампанията не се очаква да бъде лесна.

По традиция френските избиратели са склонни да гласуват по един и същи начин на президентски и парламентарни избори, така че избраният президент и неговото правителство да не се карат, когато започват своя мандат.

 

Но за левицата във Франция парламентарните избори предлагат възможност за отмъщение. Меланшон зае почти трето място в първия тур от президентските избори и лагерът му се надява да се възползва от успеха му и да осуети плановете за реформи на Макрон. Голямо внимание ще бъде отделено и на Националния фронт на Льо Пен, което ще се изправи срещу конкуренция или сътрудничество на парламентарните избори със Земур, който събра 7 процента от гласовете на първия тур на президентските избори.

Льо Пен се представи като говорител на потиснатите, забравените французи срещу градските елити. Френският президент обеща да обедини страната, но въпросите как се чуват тези гласове никога не са били по-остри...


превод и редакция: Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 3305 |24.04.2022 Франция: Макрон победи Льо Пен на президентските избори . 0| 2476 |22.04.2022 Макрон: Франция ще изпрати 155-милиметрови САУ на Украйна . 0| 2507 |22.04.2022 Макрон води пред Марин льо Пен според последните социологии . 0| 2529 |21.04.2022 Пари, бизнес или борба за свобода: Зеленски постави Макрон пред избор
Реклама / Ads
БЛОГОВЕ