САЩ приветстват усилията на НАТО за увеличаване на военните разходи, като алиансът се ангажира да достигне 5% от БВП. Въпреки това тези обещания все още не са изпълнени, което означава, че американската страна продължава да носи непропорционално голяма част от разходите за европейската сигурност и да осигурява технологии и производствени възможности, които европейските съюзници не притежават.

Докато войната в Украйна продължава, производствените линии на САЩ трябва да работят на пълен капацитет, за да доставят боеприпаси и системи –противовъздушни системи, прихващащи ракети, боеприпаси за F-16 и резервни части, които други държави не могат да произведат. За да продължи снабдяването на Украйна и страните-членки на НАТО, са необходими поръчки, достатъчни да оправдаят производството, както и ресурси за тяхното финансиране.

Съединените щати изразяват загриженост как европейски инициативи като Security Action for Europe (SAFE) и European Defense Industry Program (EDIP) ограничават достъпа на американски компании до пазара. Такива мерки намаляват конкуренцията, потискат иновациите и лишават компаниите от необходимите поръчки, за да поддържат производството на нивото, изисквано за нуждите на съюзниците.

Програмите EDIP и SAFE изискват ЕС да контролира дизайна, конфигурацията и бъдещите промени на отбранителните системи. Това застрашава правата върху интелектуалната собственост, ограничава веригите за доставки и затруднява трансатлантическата съвместимост. Освен това, програмите въвеждат 35% лимит за участие на американската индустрия, ограничавайки възможността за съвместни предприятия между САЩ и ЕС.

САЩ особено се опасяват от плана на Европейската комисия да въведе „европейско предимство“ в Директивата за отбранителни поръчки през 2026 г. Според американската позиция държавите членки трябва да имат пълна автономия при решенията за отбранителни поръчки, включително къде да закупуват оборудване, без ЕС да налага допълнителни критерии за допустимост, каквито се съдържат в SAFE и EDIP.

Подобно е положението и с предложените 90 млрд. евро заемни средства за Украйна, ако целта е Украйна да се противопостави на Русия, ЕС трябва да ѝ позволи да закупи необходимото възможно най-бързо. В противен случай помощта би изглеждала като икономическа инициатива, която облагодетелства определени европейски отбранителни индустрии.

Американската страна ясно заявява, че подкрепя увеличаването на европейските военни бюджети и използването на финансови механизми за стимулиране на разходите за отбрана, но не за сметка на десетилетия сътрудничество и ефективност на съвместните усилия.

Икономическите последици са значителни. Американските отбранителни компании не са просто доставчици – те са партньори, които инвестират в европейските икономики, създават десетки хиляди добре платени работни места и осигуряват технологии, които укрепват НАТО. Трансатлантическата отбранителна индустрия е най-ефективна, когато страните се ползват от свободен и конкурентен пазар, избирайки оборудването и способностите, които най-добре отговарят на нуждите им.

Залогът е висок: просперираща и сигурна Европа е в интерес както на ЕС, така и на САЩ. Европейските отбранителни способности укрепват НАТО и позволяват на двете страни по-ефективно да посрещат глобални предизвикателства. Създаването на бариери за американската индустрия би забавило усилията на Европа за въоръжаване и би подкопало готовността и съвместимостта на НАТО.

Политиците в ЕС имат ясен избор – да следват политики, които ограничават достъпа до пазара и фрагментират отбранителния сектор, или да насърчат отворена, конкурентна и иновативна среда.

Съвместен анализ за Politico на Андрю Пъдзър, посланик на САЩ в ЕС, и Матю Уитакър, посланик на САЩ в НАТО.