"Политико": Ще получи ли ЕС бюджет за военни цели?

"Бюджетът е политика, изразена в цифри", заяви Йоханес Хан, европейският комисар, отговарящ за процеса.

И поне засега тази политика е доминирана от войната. Русия  2022 г. нахлу в Украйна, страна, която иска да се присъедини към ЕС и се нуждае от  пари, за да се защити и възстанови, промени всичко. И все пак, няма  консенсус за това дали сигурността е това, за което блокът трябва да харчи своите на първо място.

В понеделник, когато ще бъде домакин на конференция в Брюксел, Хан ще даде началото на дискусиите, които вероятно ще продължат през следващите три години и половина. Тя ще привлече лидери и висши служители от целия блок и извън него.

Въпросите, на които трябва да се отговори от сега до края на 2027 г., включват: Как ще бъдат събрани парите? Колко трябва да бъдат те? Кой и за какво трябва да ги изразходва? Трябва ли правителствата да получат парите без въпроси или с обвързващи условия?

И ако всичко това ви звучи изтощително, то и официалните лица вече подхождат към сагата с чувство на умора и трепет. "Нека не отваряме кутията с червеи, а вече да започнем дискусията", довери един високопоставен дипломат от ЕС, който говори при условие на анонимност, както и всички останали в тази статия, поради поверителния характер на въпроса.

Но трябва да я започнат.

Бюджетът - или многогодишната финансова рамка (МФР) на езика на ЕС - винаги е толкова труден за одобряване, защото всяка цифра трябва да бъде съгласувана с всички 27 правителства. Преговорите за периода 2028-2034 г. се очертава да бъдат още по-ожесточени отпреди - и последният път те завършиха с петдневна маратонска среща на върха на лидерите след повече от две години разговори между столиците и техните представители в Брюксел.

"Проблемът е, че този път нямаме [Ангела] Меркел", каза един дипломат, визирайки бившия германски канцлер, който имаше навика да посредничи при сключването на трудни сделки между лидерите в Брюксел.

Дипломатът би могъл да добави, че лидерът, който ЕС все още има, тъй като сега е най-дългогодишният в блока, е Виктор Орбан - министър-председателят на Унгария, който като приятел на руския президент Владимир Путин вече затрудни ЕС да се съгласи да изпрати парични средства на Украйна и който видя как част от средствата, предназначени за неговата страна, бяха замразени и след това размразени като наказание за демократични неблагоразумия. Това също се отразява на дебата.

Но не само той. Столиците на страните от блока са дълбоко разделени по въпроса кой трябва да бъде техният основен приоритет: да подкрепят оръжейната си индустрия в лицето на все по-войнствения Кремъл или да увеличат екологичните инвестиции за постигане на целите в областта на климата. Освен факта, че около две трети от бюджета се изразходва за субсидиране на селскостопанската индустрия на блока и инфраструктурни проекти в най-бедните региони на Европа.

Освен това има и икономическа перспектива, която може да направи допълнителните разходи трудно продаваеми. Растежът спадна, отчасти в резултат на рязкото повишаване на лихвените проценти с цел ограничаване на инфлацията. Според Комисията се очаква икономиката да нарасне само с 0,9 % през тази година и с 1,7 % през 2025 г.

"Когато има много спешна нужда - като отбраната в условията на войната в Украйна - намираме ресурси, но за други дългосрочни нужди, които не са толкова видими, като изменението на климата, е много по-трудно да се мобилизират хората", казва Еулалия Рубио, изследовател в мозъчния тръст Институт "Жак Делор".

Страни, които се смятат за по-малко засегнати от войната в Украйна - като Испания - се противопоставят на разрастването на военните разходи.

"Отбраната не може да бъде единственият приоритет, нуждаем се от балансиран подход", каза друг дипломат.

Трябва ли ЕС да налага данъци?

Остава въпросът откъде ще дойдат парите.

В кулоарите на Европейската комисия в Брюксел, която по традиция настоява за повече пари, отколкото правителствата на блока са готови да предоставят, се чуват високопарни речи за необходимостта от по-голям многогодишен бюджет, който в момента възлиза на около един процент от БВП на блока - около 1,2 трилиона евро за последния път - но има сериозни разногласия по въпроса откъде да се намерят допълнителните средства. Френският президент Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че подкрепя удвояването на размера на многогодишния бюджет на ЕС, но това вероятно ще срещне силна опозиция.

Вариантът по подразбиране - страните членки да отделят повече пари за централен фонд, управляван от Комисията, по който се формира по-голямата част от бюджета - се противопоставя на фискално консервативните страни от Северна Европа, т.нар. скромни държави.

Други страни предлагат нови данъци за целия ЕС, налагани от Комисията, включително върху въглеродните емисии и печалбите на мултинационалните компании, които да генерират десетки милиарди евро допълнителни приходи.

Заемане на средства за финансиране на отбраната

Трябваше да има глобална пандемия и голям икономически спад през 2020 г., за да бъдат убедени Германия и Нидерландия да нарушат дългогодишното табу за емитиране на общ дълг на ЕС, за да се създаде отделен от бюджета паричен фонд. Този ход беше продаден от Комисията като еднократен за справяне с най-тежката рецесия в следвоенната епоха - но сега няколко държави искат да повторят този модел, за да купят оръжия за Украйна.

Балтийските страни като Естония, които доскоро се възмущаваха и при най-малкото споменаване на общ дълг, подкрепиха френските призиви за емитиране на тези така наречени еврооблигации, за да се подкрепи отбраната на Киев. Но срещу този ход се обявиха обичайните заподозрени.

"Ние сме против [еврооблигациите за отбрана]. ... защото това ще доведе до прехвърляне на властта към Брюксел", заяви през март холандският лидер Марк Рюте.

Задръжте конете си

Въпреки че преговорите по МФР все още не са започнали официално, националните лидери вече водят военни действия.

"Очакваме сблъсък с пестеливите [по отношение на финансирането на по-бедните държави]. Наистина се подготвяме за това, защото трябва да сме готови", каза първият дипломат на ЕС.

Освен това Комисията ще трябва да намери и нови пари, за да изплати лихвите по общия дълг след пандемията и да подготви почвата за най-голямата вълна на разширяване от 20 години насам.

Но на десетилетната мечта на някои хора блокът да генерира собствени приходи, за да предпази бюджета си от капризите на националните столици, се противопоставят страните от Северна и Източна Европа.

Все още не сме стигнали дотам. Изпълнителният орган на ЕС ще представи официално предложение през лятото на 2025 г., което ще трябва да бъде одобрено единодушно от правителствата преди края на 2027 г. Преди това, през юни тази година, ще се проведат избори за Европейски парламент в целия блок, които се очаква да доведат до промяна в дясно. Парламентът има право на вето върху бюджета.

Лидерите вече предлагат идеи по ключови въпроси като бъдещето на земеделските субсидии на блока или въздействието на присъединяването на Украйна върху финансирането на по-бедните региони.

"МФР никога не спи", казва дипломат от ЕС.

А скоро няма да спят и служителите, натоварени с изготвянето ѝ.  "Техният въпрос е философски", каза служител на ЕС, говорейки за пестеливите. "Те не искат ЕС да налага данъци."

Превод и редакция ФрогНюз