Огнян Стефанов: Като нямаме трактори, танкове ли да изкараме? Даряват медии на мафията

Даваме си сметка за някои от вредите, които биха могли да произтекат от хазартната зависимост, ако човек се поддаде на нея. Но също така сме наясно с многократно по-големите вреди от недомислените и вредните решения, които понякога взима законодателя. Например, според ЕК, България губи от корупция между 11-13 милиарда евро годишно. Така е от години. До момента не е направено нищо това да се промени и тази колосална сума да се намали поне на 20-30 на сто. Това лишава българите от по-добър живот. Само че българите нямат възможност да приемат закон, който да забранява политици, които не правят достатъчно този проблем да се реши, повече да не припарват до властта. Също да бъдат съдени и да лежат дълги години в затвора.

Вместо това парламентаристи предлагат в спешен порядък да бъдат отрязани всички реклами на хазартни продукти в медиите, спорта и къде ли още не. Звучи готино, но е брутален популизъм.

Журналистите и спортистите нямат трактори, които да изкарат на жълтите павета и политиците да се втурнат да ги омилостивяват с многомилионни траншове, компенсации и прочие парични инжекции. Гневните с тракторите са онези с бентлитата, яхтите и имотите на Френската  ривиера, Дубай и екзотични острови. Ами ресторантьорите, някои от които са живи рекетьори?

Обществото търпи техните капризи, постоянно растящи цени и претенции.

Журналята обаче са едни гадни копелета, които повече лъжат, отколкото служат на истината. Вярно е, но само донякъде. И да, има медии-слуги, но те не разчитат на рекламите от хазарта, а на ценоразписа за „мокри поръчки“, част от веригата „мокрите поръчки“, свързани с политически кръгове, прокуратура, МВР, тайни служби и регулаторни органи като КПКОНПИ, НАП и др. Има и такива, които разчитат на копейки, други на долари.

И спортистите ги знаем, мисли си винаги нашенецът, когато българин спечели медал и някъде по света звучи „Мила Родино“. Те си взимат големите премии, а ние бачкаме като идиоти, мърмори кибикът пред телевизора. Кибикът не иска да знае, какъв къртовски труд и жестоки лишения стоят зад всеки спортен успех. Той гледа в канчето на победителите и завижда, ръсейки грозни думи. За него джукондите от „Ергена“ са за предпочитане пред спортните рекорди, защото са просташко секси.

Политиците ни предпочитат простака, защото лесно могат да го манипулират и закарат да гласува за тях. Тъпанарът, дегенератът, аутсайдерът и чалгарят са перфектната почва за корупцията. Благодарение на простака вече години у нас властва постсъветски, мутро-милиционерски модел на управление.

Да, медиите и спортистите нямат трактори, които да изкарат и да блокират пътища, магистрали, градове и гранични пунктове. Но имат други начини, с които могат да реагират срещу задаващата се репресия, обвита в благородни лозунги и аргументи. Въпросните мотиви биха имали някаква логика, ако бяха съпроводени от гаранции за компенсиране на орязаните приходи. Например създаване на фондове, които да гарантират финансиране при определи условия, правила и задължения. В момента се отваря вратата към тотална зависимост на медии и цели спортове от определени „благодетели“, които ще поставят тежки изисквания. Случва се и досега, но не в такъв размер.

Редно е да се знае също, политиците и институциите не намират начин да санкционират онзи финансов министър и членове на Комисията по хазарта, плюс депутати, които сътвориха вратичката в закона, през която се „измъкнаха“ едни около 600 милиона лева, вместо да отидат в хазната като такси. Виновниците тънат в охолство, но сега ще ударим хазарта, спорта и медиите и населението, ще ни ръкопляска. Пълна заблуда.

Сега собственици на медии и спортни дейци всекидневно се молят на банки, фирми, търговци и рекламни агенции за финансова подкрепа, за да оцелеят. Понякога това е съпроводено с унижения и компромиси. Но го правят, не за да живеят богато, а за да съществуват. Защото без спорт и медии всяко общество ще заболее непоправимо. Жито можем и да си внесем, но здрави и силни българчета, както и журналисти няма как да бъдат внесени. Те се отглеждат – трудно и скъпо.

Силни думи казвам, но времето е такова, шибано и няма място за деликатност.

Спортистите знаят как биха реагирали на задаващата се опасност.

Колкото до медиите…

Някога Гай Юлий Цезар е събирал своите офицери в навечерието на всяко предстоящо сражение и им казвал: Утре ще победим, защото сме добре обучени, имаме модерна тактика и се бием за Рим. Но не ги преследвайте докрай, оставете им вратичка за спасение. Ако ги притиснете в ъгъла и нямат шанс, ще ни изгризат гърлата.

Какво ще стане с медии и журналисти, притиснати в ъгъла? Ще има отчаяни. Някои ще се преориентират към нещо друго. Но ще има и такива, които ще помислят за отмъщение. Като нямат трактори, ще изкарат танковете. Не се шегувам. Политиците нямат понятие с какъв обем информация разполагат някои медии и журналисти. Дори тайните служби няма понятие. Социалните мрежи дават неограничени възможности. Не танкови, а Бум! - ядрени удари могат да се случат.

Има и друг начин: да спре отразяването на всичко, свързано с политиците. Все едно не съществуват. Това наистина ще „убие“ някои от тях, свикнали да се къпят в медийна известност и комфорт. Не вярвам обаче гилдията да прояви такъв висок стандарт на гражданска реакция.

Ще се случат гадни неща, това е сигурно.

Но защо въобще да се стига дотам, след като може депутатите-вносители на проектозакона за забрана на хазартните реклами да помислят още, да чуят мнението на експерти и евентуални потърпевши и да се стигне до нещо наистина разумно и полезно.

Огнян Стефанов

П.П. Знам, че ще има упреци за моята позиция от морална гледна точка. Тези, които го и ще го направят да погледнат първо себе си, а след това да хвърлят камък. Още повече, че 99% от "моралистите" не са осигурявали работа и заплащане дори на един човек и нямат представа за какво става дума. В демократичните държави може медии да се издържат от реклама, но България не е демократична държава. И вината не е на медиите, а на политиците. А че има медии-бухалки и слуги, това е факт. Не говоря въобще за тях. В скандинавски страни държавата финансира медии и автори на книги по строго определени критерии и това не ги прави зависими. Има начини, а тук се тръгва със забрани. Всяка забрана прави плода по-скъп...