Половината убийства в София дело на психари
Голяма част от пациентите с диагноза шизофрения или циклофрения са пенсионери по болест и отказват да ходят на прегледи, или да взимат хапчетата си, поради което стават нервни, агресивни и прибягват до крайности. „Ходят по улицата, бъркат по кофите и убиват. Трябва да има контрол и той да е адекватен. В момента има един огромен парадокс - болните ни пият хапчета на световно ниво - всичко най-добро, създадено за лечение на тези болести, го има у нас, регистрирани са медикаментите и са напълно безплатни по линия на здравната касата, но липсва останалата грижа, извън медикаментозната.
Необходими са дневните центрове, в които болните да бъдат обгрижвани, стимулирани с различни дейности” коментира пред „Монитор” експертът д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница „Св. Иван Рилски”. В момента ситуацията е следната – психично болните в повечето случаи са млади хора, защото тези заболявания започват от ранна възраст. Пациентите са пенсионери по болест с минимална пенсия и по цял ден се чудят какво да правят. Ако нямат близък, който да спре да ходи на работа, за да се грижи за тях, те обикалят по улиците и при криза лесно могат да се скарат с някого.
„Навсякъде по света нашите болни не са стриктни в спазването на лечебния режим. Но в другите държави те са обхванати в система от социални грижи, които включват занимания, осигуряване на временна заетост или постоянна такава според възможностите им и всичко останало”, разясни още д-р Гълъбова. Според нея един от проблемите е, че болните не се вкарват в общ регистър.
Поради тази причина не може да се каже къде се намира в момента даден пациент и колко е общият брой на болните. До 1999 г. пациентите задължително са били изпращани в диспансер, където са получавали медикаменти. „След 1999 г диспансеризацията отпадна, в което няма лошо, пациентът трябва да има свободна воля. С нея обаче отпадна и регистрацията”, поясни още д-р Гълъбова. Когато полицията издирва даден пациент, започва звънене по всички психиатрични болници, които са 12, също толкова са и диспансерите, а психиатрични отделения са 21. На всички тези телефони трябва да се провери има ли там такъв пациент на лечение.
Според експерти обаче съществува още един проблем, свързан с лечението на психично болни. Той е, че
пациентите се изписват прекалено бързо. За престой до 30 дни в диспансер например на въпросното лечебно заведение се превеждат 600 лева, без значение дали пациентът ще стои там един ден или цял месец. Поради тази причина в част от диспансерите предпочитат да имат голям поток от хора. Така например психично болният Мариян Мирчев, който през октомври миналата година извади пистолет срещу кортежа на вътрешния министър Цветан Цветанов, е ходил в психодиспансер преди случката с вицепремиера. Там е престоял точно един ден.
„Ако има регистър, ще се знае всеки пациент къде е стоял, за колко време и какво лечение му е изписано и парите, които ще се плащат, няма да са за 30 дни, а за колкото е бил в клиниката”, коментираха още работещи в бранша. „Сега пациентът го лекуваме, той извършва тежко престъпление, настаняваме го в Ловешката психиатрия, тя е единствената, която има съдебно отделение и там се лекуват извършители на тежки престъпления. На всеки 6 месеца им се прави експертиза и на базата на нея съдът решава дали да го премести.
Обикновено изкарва 3, 4, 5 години в Ловеч, лекуват го и след експертиза се мести в обикновено психо-неврологично заведение, каквито има 12 в страната. Стои там известно време и, ако близките пожелаят, си го прибират вкъщи. Ако не, остава в болницата до живот. Съдия може да прекрати лечението и тогава пациентът си отива вкъщи. Социалните не поемат грижата, той бързо спира лекарствата и омагьосаният кръг се завърта”, разясни д-р Цветеслава Гълъбова.
Един от най-бруталните случаи, завършили със смърт, стана в кв. „Хиподрума” през 2010 г. Пациентът Красимир Георгиев, който последно лежал 4 месеца в Карлуково, хладнокръвно прерязал гърлата на двамата си родители Колчо и Верка Александрови. Полицаите го заварили в жилището да стои чисто гол и да гледа телевизия. През лятото на 2012 г. 23-годишна майка от кв. „Филиповци” закла новороденото си. Преди това лекари намалили дозата на медикаментите, които взимала. Жената била тотално неадекватна и помислила полицаите за лекари.
Какво да правим при агресивен съсед със заболяване? Част от психично болните, които не си пият лекарствата, злоупотребяват с алкохол и стават изключително агресивни. По тази причина съседите им доста често вдигат ръце от тях. Задържан за убийството на приятелката си с прякор Рамбо например тормозел непрекъснато комшиите си в столичния кв. „Разсадника”, като дори намазал входа с фекалии.
„Всеки може да подаде жалба до прокуратурата с искане да бъде настанен за лечение човек, който се държи агресивно. Процедурата обаче е доста бавна, защото преди това болният трябва да бъде издирен и да му се предложи доброволно да се лекува”, разказа д-р Цветеслава Гълъбова. Първата стъпка е подаване на жалба в районната прокуратура. Практиката е обвинителите да наредят на кварталния полицай да викне лицето и да го разпита.
Полицаят казва дали човекът е опасен и пише на прокуратурата с предложение за образуване на производство, ако съседът е агресивен. След 2-3 месеца се предлага лечение и лицето се вика в съда да се изслуша. Често болният не се явява и се изпраща съдебна охрана. Има доста случаи, при които човекът не отваря. При това положение втори път отива полиция и съдебна охрана и го водят в съда.
Там психиатър казва дали е болен или не. Ако са нужни изследвания, го пращат в болница за преглед. Тук се появява още една трудност, защото от съдебна охрана казват, че нямат инструкции и отказват да го заведат до болница. Ако в крайна сметка все пак пациентът бъде прегледан, необходимо е втори път да отиде в съда, където в негово присъствие се чете експертизата на лекаря.
Моля, подкрепете ни.
