И в Полша, като в България, въглищните централи се оказват конфликтна точка

Партиите се борят усилено, за да спечелят подкрепата на миньорите преди вота в неделя - дори ако това означава да им дават празни обещания.

Полша все още произвежда 70% от електроенергията си от каменни и лигнитни въглища. В сраната има 80 000 миньори, подкрепяни от мощни профсъюзи, съсредоточени главно в южния регион на страната Силезия.

Това е и регионът на колебанията в изборите, които се водят като екзистенциална битка за бъдещето на страната.

Двете основни партии - проевропейската Гражданска платофрма на Доналд Туск и националистическата партия "Право и справедливост" (PiS) на Ярослав Качински - се борят за всеки допълнителен глас, тъй като проучването на POLITICO показва, че нито една от тях няма да спечели достатъчно места, за да управлява сама.

"Това е много важен регион", каза Зджислав Краснодембски, евродепутат от PiS в енергийната комисия на Европейския парламент, като добави, че миньорите все още са "важни, мисля, че не само за "Право и справедливост", но като цяло за всички".

Когато Туск и министър-председателят на PiS Матеуш Моравецки провеждаха предизборна кампания в Катовице в четвъртък, никой от тях не каза много за бъдещето на въглищните мини в региона.

Но избягването на този наболял въпрос - и избягването на конфликт с влиятелните профсъюзи на въглищарите, които преди две години принудиха правителството да сключи споразумение за постепенно спиране на използването на въглища до 2049 г. - може да е част от тяхната стратегия.

"Очакваме това или следващото правителство да се придържа към сделката", заяви ръководителят на миньорския профсъюз Sierpień '80 Богуслав Зитек, като добави, че миналогодишната енергийна криза, свързана с нахлуването на Русия в Украйна, означава, че "правителството трябва да бъде гъвкаво по отношение на начина, по който ще стигнем до 2049 г., защото може да се окаже, че икономиката няма да се справи без въглища".

Извличане на средства

В предизборната кампания преобладават темите за разходите за живот, върховенството на закона и миграцията, докато позициите на двете партии по отношение на енергетиката се сближават, тъй като и двете са съгласни с окончателното прекратяване на използването на въглища, казва Йоанна Мацковяк-Пандера, председател на мозъчния тръст Forum Energii, и с поне двойното увеличаване на дела на възобновяемата енергия.

"Изглежда, че в Полша има консенсус по отношение на постепенното премахване на въглищата", каза тя, "това е нещо, което е доста забележително в сравнение с това, което имахме [на изборите] преди пет години".

Но на избори, на които залогът е много голям, партиите прибягват до подаяния, обрати и измами, за да привлекат подкрепа.

Това лято правителството въведе "изключителни облекчения" за въглищния сектор, каза Мацковяк-Пандера, включително четири години платен отпуск и огромни обезщетения при напускане.

След това миналия месец, когато най-големият полски производител на електроенергия PGE обяви нова стратегия за постигане на неутралност по отношение на климата до 2040 г., което би означавало да се откаже от въглищата до 2030 г., въглищните профсъюзи избухнаха - принуждавайки контролираната от държавата фирма да отмени плановете си поради натиска на правителството.

И двете партии също така поеха ангажименти за отказ от въглищата, които са несъвместими с реалността в сектора.

Докато PiS потвърди подкрепата си за крайния срок 2049 г., миналия месец Гражданската коалиция тихомълком се отказа от целта си да се откаже от въглищата до 2035 г. в актуализираната си предизборна програма.

Това беше "политически инструмент за получаване на гласовете на миньорите", каза Роберт Томашевски, анализатор в мозъчния тръст Polityka Insight, като посочи факта, че Туск също така обеща да намали емисиите със 75% до 2030 г. - невъзможна задача без затваряне на мините.

Според него повечето мини в Силезия ще трябва да бъдат затворени "в началото на 2030 г.", тъй като дългосрочните договори за доставка на електроенергия изтичат, нарастващите разходи намаляват маржовете на печалба на въглищните централи, а най-късно до 2028 г. правилата на ЕС ще забранят държавните субсидии.

"Всички са нечестни", каза Томашевски, "и "никой не говори честно с нормалните миньори".

Краснодембски, евродепутат от PiS, заяви, че правителството "никога няма да застраши енергийната ни сигурност", нито ще "изложи на риск социалния мир в нашата страна".

Но Артур Вичорек, кандидат на Зелените, който се бори за място в Катовице под знамето на Гражданската платформа, заяви, че е крайно време да се погледне в очите на фактите.

"Казвам [на гласоподавателите] направо", каза той, "до 2030 г. ще видим края на въгледобива в Полша и това, от което регионът се нуждае, е трансформация, която е справедлива и му помага да премине към зелена икономика".

Текст на Виктор Джак и Войчех Кош в "Politico". Преводът е на Илияна Маринкова, заглавието - на редакцията на ФрогНюз.