„Полу-наляво” с десен крак за Българската армия

Но кой знае, може би разчитайки именно на инерцията и толерантността на военните, управляващите засега успяха само да декларират една минимална част от предизборните си намерения; да спрат изпълнението на част от пагубния за държавата „План 2014”, от който дори ГЕРБ към края на своя мандат сами официално се отказаха. Сега прехвърлят камъните на проблемите в градината на досегашните „рИформаторски” екипи, експериментирали върху националната ни сигурност. А всяка следваща година доверието на военните, че някой политик изобщо ги брои за част от същата тази система на националната сигурност се свива до нови критични стойности. Военните масово не се появиха пред урните на последните парламентарни избори, изразявайки сдържано и гордо своята позиция за това унизително състояние.

В духа на новото време и по стара партийна традиция новите политически началници потърсиха безрезервната подкрепа от неправителствените обществени организации в Обществения съвет по въпросите на отбраната (ОСВО). Явно пренебрегвайки данните от социологическо изследване сред военнослужещите което показва, че „46,3% от анкетираните 1481 военнослужещи оценяват социалния си статус като „не много добър“, а 36,3% като „изобщо не е добър”.

Едва ли носителите на такъв сиромашки статус и халосен престиж в обществото ще дадат поддръжката си на политиците за обещаните светли бъднини, когато нивото на техниката и въоръжението с което се работи, качеството на облеклото и обувките са с най-ниската оценка при анкетираните. Приказката за „голия тумбак и чифтето пищови“ вече не е метафора за армията… На последните избори момчетата и момичетата в униформа, изпълняващи своята мисия в Афганистан недвусмислено и изключително ясно показаха, че Българската армия не може да бъде партийна и нейните военнослужещи вярват и поддържат само изпълнени с чест обещания на достойни държавници.

Дали изминалото време след предсрочните избори е безвъзвратно загубено или и то ще бъде включено в сметката на познатото „навеждане с изчакване да мине бурята на общественото недоволство” можем само да гадаем, но променяния от ГЕРБ повече от 20 пъти ЗОВС предстои отново да бъде рециклиран до края на годината според законодателната програма на Парламента. Винаги сме се учудвали на обещанията на политиците за бързи промени преди изборите и на мудността на действията от властизползващите след тях – въпреки че става дума за едни и същи хора.

Къде изчезнаха екипите от високо подготвени експерти и къде са новите закони, обещавани под път и над път на предизборните срещи!? Новосъздадената постоянна комисия по отбрана в парламента вместо да подготви, внесе и отмени промяната в Кодекса за социално осигуряване, която предизвика напрежение сред военнослужещите, ще изчака до октомври да бъдат направени евентуалните промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за да реши дали да се намеси. Ангелов или Ангел – каква, по дяволите, разлика има за хората в униформа, които са изправени пред 7-годишна дупка между освобождаване от армията и добиване на право на пенсия?! И защо управляващите решиха, че социалните мерки трябва да се ускорят за всички, освен за военните? Явно „връщането на държавата на хората“ (предизборният лозунг на БСП) не важи за хората в униформа…

Въпреки постигнатия пълен политически консенсус в миналото 41-о Народно събрание, до този момент в заявената до края на годината законодателната програма на правителството не са включени и неотложните изменения и допълнения в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВИВП), които да доведат до изравняване на правата им с тези на ветераните от войните. Отново ли ще се стигне до срамната балканска ситуация – Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите да се съди с Министъра на отбраната (Ангелов-Ньойски), или някой народен предствител ще засрами Правителството за неговото безхаберие като прояви дадената му от Конституцията законодателна инициатива. Има ли друга държава, в която военнослужещите да наричат своя ресорен министър с името на най-срамния във военната си история договор – едва ли…

До момента Въоръжените ни сили продължават да се „развиват”, изпълнявайки едновременно три противоречащи си нормативни документа – „Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България”, приета с решение от 41-то Народно събрание като програма за развитие на Въоръжените сили, „План за развитие на въоръжените сили на Република България-2014”, приет с решение на Министерския съвет и „Инвестициоенен план-програма на Министерството на отбраната”. Наистина, забележителни опити на цивилни експерти да мислят като военни…

Но има и неща, които са общи за тези три документа – партийното глаголстване за бъдеще без ограничения във времето, липса на отговорност, липса на срокове и липса на финансиране! Едва ли има друга армия на света, в която плановете и програмите се изпълняват от не-носещи съответната политическа и законова отговорност лица, които по свое усмотрение в предизборен дух на обещания решават, че спират изпълнението на планове със съдбоносно значение за сектор „Сигурност и отбрана.“ А в края на безславния си мандат бързат да предложат нов пакет от 4 законопроекта, иницирани от Върховния главнокоманващ, сред които и устройствения закон в сектор „Сигурност”. Така този законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, преминал само през първо гласуване в 41-то Народно събрание след 1октоври, предстои да се превърне в ябълката на раздора не само за политиците, но и за самата система на сигурност.

И днес част от тези познати ни лица обещават да започнат да пишат и „Бяла книга на сигурността”, ако им бъдат дадени две години за да извършат Стратегически преглед на сигурността и отбраната. Боже, ако си все още Българин – запази сигурността ни от тези, които „прегледаха” вече отбраната ни с лична и политическата корист и професионална и управленска некадърност! Изгони, ако можеш търгашите от храма на сигурността, защото няма да има вече, кой да влезе в него освен тях!

Един мъдрец беше казал, че преди да започнеш да пишеш, трябва да се научиш да четеш. И по тази причина ние предлагаме на зам. министъра на отбраната – г-н Иван Иванов – да си прочете хвалебствените дитирамби за пакета от нормативни документи в областта на отбраната подготвен и пробутан за приемане от „най-реформаторския екип”, в който той самия отговаряше за „законовото освобождаване и принудителното изхвърляне на военнослужещите от редовете на Българската армия”.

И накрая, но не по важност – в Министерството на отбраната останаха много хора от предишната администрация, коит бързо засвидетелстваха преданост към новата. Напр. управителката на Националния военно-исторически музей Соня Пенкова, която покрива далавери с български военни светини за милиони. Срамният случай с откраднатото нацистко знаме, което беше „подхвърлено“ пред редакцията на Агенция „Фокус“ показа колко дълбока корупция съществува в този музей и как българската бойна слава е попаднала изцяло в ръцете на група, която без грам угризение можем да наречем с името „ТРОФЕЙНА МАФИЯ“.

Командата „Полу-наляво” не може да бъде изпълнена с десен крак напред!Орешарски: Ветото е без сериозни аргументи, ще бъде преодоляно