Популизмът на една опозиция: За какво излъгаха БСП, ИТН и “Възраждане”?

Води ли се война срещу българите? 

Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов с лекота заяви от парламентарната трибуна, че се води война срещу българите. Опозицията не се свени да плаши обществото по какъвто и да е повод. 

Войната, според Костадин Костадинов, се води срещу културата, историята и националното самосъзнание на българските граждани.

“Целта е да се премахне всичко, което нас, българите, ни разграничава от останалите народи и ни превръща в отделен, самобитен, уникален народ. Точно поради тази причина деяние като вчерашното няма как да бъдат подминати. Вчера във Варна беше поруган поредният паметник. Казвам го с тъга, защото страната ни се превърна в бойно поле. Една банда си позволяват всекидневно да лепят позор на нашите чела”, категоричен бе Костадинов.

Бюстът на Граф Игнатиев във Варна бе съборен вчера. Установено е, че металните планки в основата на бюст-паметника са изкривени, вероятно с лост, ръбовете са изкъртени и винтовете са компрометирани. Няма липсващи елементи. Монументът е демонтиран и ще бъде прибран и съхранен, докато се отстранят повредите по него. След това ще бъде възстановен на мястото си. 

За истинската роля на Игнатиев в българското освобождение се научава едва през 1930 г. Той изиграва ключова роля в процеса срещу Васил Левски. Игнатиев е обслужвал единствено интересите на Руската империя, категорични са историците. В Русия нама нито един паметник на Игнатиев, но в България той е възвеличаван от определени кръгове.

БСП спомена рушенето на българската памет, самосъзнание и култура и заради решението Паметникът на Съветската армия да бъде преместен от центъра на София. Всъщност бранителите на този паметник удобно твърдят, че той свидетелства за братските отношения между България и Русия. Всъщност това е монумент на Червената армия, която окупира страната ни, и е издигнат с пропагандни цели от комунистическия режим. Целта е той да бъде преместен в музей, а не да стърчи в сърцето на българската столица. 

Корнелия Нинова отсече, че министърът на отбраната Тодор Тагарев иска на всяка цена да ни вкара във война. И заяви, че се разпрострял и в Червено море, въпреки че министърът ясно посочи - "Няма да пращаме кораби в Червено море".

Още нещо - Нинова поиска да разбере и защо има намерения за закриване на Държавната консолидационна компания, какво се случва с цената на водата.

“Какво правите с държавната собственост? Какво става с ДКК и дали зад намерението за преструктуриране не стои желанието за замитане на следи? Съсипвате държавните предприятия. Това е умишлена политика. Оставихме ви проспериращи държавни предприятия в правителството на Кирил Петков. Това се дължеше на БСП, защото управлявахме икономиката. Някои от тези предприятия са пред фалит. Какво ще правите - защо ще закривате ДКК?”, посочи лидерката на БСП. 

Новината за преструктурирането на ДКК съобщи министърът на икономиката Богдан Богданов. Новата цел е предприятията от ДКК да бъдат фокусирани в четири индустрии - чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна и аерокосмическа индустрия, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини.

Всъщност и директорът на ДКК заяви, че не става въпрос за закриване на предприятия под шапката на ДКК и то не за всички. Изпълнителният директор на Държавната консолидационна компания Иван Зангочев, съобщи за БНР, че ще бъдат преструктурирани само определени предприятия от компанията, която е част от Министерството на икономиката. Все още не е съвсем сигурно как точно ще се случи това. Не стана ясно и дали структуроопределящи предприятия като ВМЗ, "Кинтекс", "Елби булгарикум" се сред предприятията, за които предстоят промени.

Влезе и в теории за това, че може партньорските ни държави са решат да ни спрат газа и България да остане без природен газ. В същото време не спомена, че това вече се случи - Русия буквално спря газа на страната ни. И пак се справихме. 

Въпросът с бежанците и Шенген се превърна в дъвка

Нинова повтори и тезите си за приемането на бежанци в България. Тя поиска да не се казва, че БСП плашат хората и посочи “фактите са факти”. В същото време обаче заговори за “вероятното” подписване на документи. 

Темата бе подета и от Тошко Йорданов. 

България не е част от Шенген и няма конкретна дата, към която да се присъедини към пространството за сигурност, заяви Йорданов.

България и Румъния ще се присъединят към Шенген по въздух и вода на 31 март тази година, а преговорите за членството ни и по суша ще започнат или в края на тази, или в началото на следващата година.

България и сега трябва да се връщат бежанците, регистрирани у нас съгласно Дъблинското споразумение. Процедурите за това са обаче твърде дълги и тромави, затова се налага неговото прекрояване и създаването на европейския пакт за миграцията. 

Говори се и за “скрит” документ. Всъщност този документ не е скрит. ой бе разпространен и от медиите, и от румънския евродепутат Алин Митуца от либералната група "Обнови Европа“ (ОЕ).

Всъщност точката, за която говорят и Тошко Йорданов, и Корнелия Нинова всъщност говори в действителност за незабавно обратно приемане на всички кандидати за убежище, за които България и Румъния носят отговорност, но удобно се пропуска фактът, че става дума за ангажиментите съгласно Дъблинското споразумение, бъдещият регламент за управление на убежището и миграцията, които и сега се изпълняват. Просто заради тромави процедури тези ангажименти не се изпълняват достатъчно добре.

Няма договорена бройка за прием на бежанци, както се твърди. Ориентировъчна е бройката от 6000 души на лицата, които вече са преминали през България, подали са молба за убежище и в рамките на процедурата са напуснали страната. Тези 6 хил. души условно подлежат на връщане по и сега действащия регламент. Става дума за лицата, които са регистрирани у нас и пръстовите им отпечатъци са свалени за пръв път у нас. Няма да има връщане на нелегално преминали през територията ни лица, защото те не са били регистрирани по надлежния ред и няма как да бъде доказано, че са преминали през България. 

Принципът на солидарност (квотният принцип) е важен, защото иначе големият натиск се поема от външните държави за Шенген (каквато ще бъде и България). В момента ще се разписват конкретните детайли от пакта за миграцията и един от механизмите, които да гарантират, че този квотен принцип ще работи, е задължението на страна-членка, която не желае да приема бежанци, солидарно да осигуряват финансовия ресурс. Притеснението, че богатите държави ще си плащат и натискът ще остане, съществува, но параметрите на този пакт за миграция тепърва ще се обсъждат, за да се гарантира, че ще бъде определен капацитет и за държавите на външните граници, за да може ако натискът е по-сериозен, той да бъде разпределен.

ФрогНюз