Побоят се разглежда като акт на домашно насилие – двамата живеят на семейни начала и имат две деца.
От полицията в Монтана съобщават, че само за първите шест месеца на годината в региона са регистрирани 58 случая на домашно насилие със съдебни заповеди за защита. За същия период през 2024 г. те са били 45 – ръст от над 28%. Въпреки информационните кампании на МВР, плакати със сигнали и телефони, реалната защита за жертвите остава често символична и закъсняла.
Насилието в семейството не спира, системата изостава
Случаят от Монтана е още един от стотиците, които показват жестоката реалност на домашното насилие у нас – дори не се крие. Става на улицата, пред обществени сгради, сред хора. Това не е изключение, а симптом.
За съжаление, системата реагира едва след като насилието вече е факт. Няма достатъчно спешни места за настаняване на жени и деца, които бягат от насилници. Полицията често е с вързани ръце без съдебна заповед. А съдебните производства са бавни, а понякога и безсмислени – защото дотогава жертвите вече са се отказали да търсят справедливост.
Според фондация „Анимус“, за всяка жена, потърсила помощ, има поне още десет, които търпят в мълчание. Домашното насилие не е частен проблем – то е обществена болест. И когато то се случва открито, в центъра на град като Монтана, отговорът не може да бъде само задържане за 24 часа.
Нужни са бързи механизми за защита, повече убежища, задължителна терапия за насилници и ясни ангажименти от институциите. Докато това не се случи, ще броим новите случаи – не спасените животи.
