Посетител от вечността: Какво ни разкрива кометата 3I/ATLAS?

Снимката показва характерна опашка от прах, която се отделя от леденото ѝ ядро. При приближаване към звезди, като нашето слънце, топлината кара кометите да отделят прах и газ – така се образуват тези опашки, пише CNN.

Най-бързата междузвездна комета досега

Кометата е засечена за първи път на 1 юли. Преминава през Слънчевата система със скорост от 209 000 км/ч. Това я прави най-бързо движещият се обект с междузвезден произход, наблюдаван досега. Телескопът „Хъбъл“ и други инструменти проследяват движението ѝ внимателно.

Според ново проучване, ядрото на кометата може да е с диаметър между 305 метра и 5,6 километра. То не се вижда директно, но учените правят изводите си на базата на околния прах и скоростта ѝ.

Откъде идва? Никой не знае

Според професора по астрономия Дейвид Джуит от UCLA, произходът на кометата е неизвестен. Според него е невъзможно да се проследи точният ѝ маршрут.

„Все едно гледаш куршум за части от секундата – не можеш да определиш откъде е дошъл“, казва той.

Въпреки че се държи като обикновена комета, скоростта ѝ показва, че идва от друга звездна система. Учените смятат, че е пътувала през Галактиката милиарди години. Привличането от различни звезди я е ускорявало постепенно.

3I/ATLAS е едва третият известен обект от междузвезден произход, преминал през нашата система. Преди нея са открити ‘Oumuamua през 2017 г. и 2I/Borisov през 2019 г.

Нов модел разгадава възрастта ѝ

Младият физик Матю Хопкинс от Оксфорд, който разработва модел за междузвездни обекти, е сред първите учени, които анализират 3I/ATLAS. Той смята, че има 67% вероятност кометата да е по-стара от 7,6 милиарда години. За сравнение – Слънцето и Слънчевата система са на около 4,5 милиарда години.

Хопкинс и негови колеги от Нова Зеландия разработват модела Ōtautahi–Oxford, който използва данни от Млечния път и симулации на формирането на планетни системи. Целта им е да предвиждат какви характеристики ще имат такива междузвездни посетители.

Невидимите гости

По думите на Хопкинс, междузвездни обекти преминават през нашата система постоянно, но повечето са прекалено малки, за да ги засечем. Примерно, около 80 обекта с размерите на ‘Oumuamua минават годишно през орбитата на Юпитер. Те остават незабелязани, освен ако не се приближат много до Земята.

Затова астрономите разчитат на нови инструменти. Едно от най-обещаващите съоръжения е Обсерваторията „Вера Рубин“, която заснема цялото небе на всеки три дни. Огромното ѝ огледало (8.4 метра в диаметър) ѝ позволява да улавя бързи и слаби обекти.

Какво ще открият следващите 10 години?

Екипът на Хопкинс очаква, че „Вера Рубин“ ще открива между 5 и 50 междузвездни обекта за едно десетилетие. Той е оптимист и се надява на горната граница. Колкото повече такива обекти се регистрират, толкова по-добре учените ще разбират тяхното разнообразие.

„Този нов междузвезден турист е част от популация, която досега бе невидима. Сега вече имаме инструменти да я забележим“, казва професор Джуит.

Открития като това променят начина, по който гледаме на Вселената – и на нашето място в нея.