„Може да станем свидетели на тактически ядрен удар“, каза той пред микрофоните. След което се зае да отговаря на въпроси по злободневни теми.
Радев е генерал, завършил академии тук и в САЩ. Може да анализира ситуации като войната на Русия срещу Украйна. На теория, разбира се, но е експерт, безспорно.
Въпросът е защо тъкмо сега, след събирането на Коалиция на желаещите в Париж и в момент, когато в българското общество се „завърна“ дискусията дали България ще продължи заедно с Европа или ще смени курса към Москва? Ясно е, че "булзит" като "брекзит" не е възможен. Най-малкото, защото стараната, икономиката и частния бизнес не могат без европейските пари. Нито сме способни на съпротива срещу агресия без НАТО. Приказките за "здрав гръбнак", "национални интереси" и "собствена позиция" са правилни, но като ПР. Реалността е друга.
Когато обаче министър-председател говори за използване на ядрено оръжие, това никога не е случайно. Не бъркайте пиянските тъпотии и заплахи, изписвани от Дмитрий Медведев в мрежата след обилни обеди и вечери, с изявления като това на Радев.
В случая с войната срещу Украйна Русия е тази, която притежава тактическо ядрено оръжие и вече няколко пъти заплашва.
За първи път Путин заплаши с тактическо ядрено оръжие, когато руските войски бяха изтласкани от Киев и стана ясно, че няма да има „парад на победата“, който той да приеме на „Крещатик“.
Преди две години Путин обяви, че може да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус.
Румен Радев казва, че „конфликтът се разраства териториално“, но не споменава, че Русия е агресорът и че Кремъл разполага с подобни оръжия. Премиерът сякаш внушава, че украинците са виновните за разширяването и ескалацията, защото обстрелват военни и стратегически цели на руска територии. За него не е проблем, че руски войски завземат чужда земя, села и градове, а фактът, че Киев отвръща на ударите.
От Радев разбираме, че ядрената заплаха е съвсем реална. Дали информацията му е от българското разузнаване, от партньорите в НАТО и САЩ или от източници в руското ГРУ – все едно. Командването на Алианса, САЩ, Полша, Финландия, Швеция, Норвегия, Естония, Литва, Латвия, Великобритания, Германия, Франция и други страни отдавна предупреждават, че Кремъл има намерения да разшири военния конфликт на територията на страна, член на НАТО, за да оправдае несполуките си в Украйна. Към това вече се прибавя ядрена заплаха.
Путин усеща, че губи. Знае, че кръгове в Кремъл могат да го свалят всеки момент. Знае също, че търпението и страхът от репресии у руснаците, в един момент ще се трансформират в ярост и омраза. В Русия подобни ситуации винаги са завършвали с кръв до колене.
Радев отправи послание. За путинофилите това е радостна вест: „Дядя Вова ще размаже Украйна най-накрая“.
Помните ли „човеколюбивото“ изявление на проф. Александър Дугин, наричан „мозъкът на Путин“: „Украинците трябва да се убиват, убиват и убиват! Никакви разговори не трябва да има. Казвам ви го като професор“.
Хиляди подписи бяха събрани в Русия за няколко дни с искане този индивид да бъде отстранен от Държавния университет „Ломоносов“.
Русия разполага с около 2000 тактически ядрени ракети и бойни глави. Могат да бъдат изстрелвани от въздух, суша и море.
В пепелища ще бъдат превърнати градове, села, училища, жилищни квартали, заводи… Ще загинат хиляди, хиляди, хиляди хора. Това казва премиерът Радев и твърди, че е разтревожен. Дали не подсеща Киев, че е крайно време да приеме руските условия и да капитулира?
Тактическото ядрено оръжие варира от под 1 килотон до около 50 килотона в тротилов еквивалент (за сравнение, бомбата над Хирошима е около 15 килотона). Знаем какво се случи там...
Радев е длъжен след предупреждението за възможен тактически ядрен удар, да каже на българите, какво означава това за България? Какво означава за НАТО? Какви последици може да има от подобно действие на Москва? Каква е неговата позиция по този важен въпрос?
Защото дори ултра крайните русофили знаят, че в Кремъл има болни мозъци, които са способни на подобна свинщина.
Което напомня за друг исторически епизод. В края на Втората световна война Адолф Хитлер и нацисткото ръководство отчаяно разчитат на създаването на ядрено оръжие (т.нар. „чудотворно оръжие“ или Wunderwaffe), което ще обърне хода на войната. С напредването на съюзническите войски и загубата на територии, Хитлер се вкопчва в идеята за свръхмодерни ракети (като V-2) и евентуално ядрено оръжие, надявайки се на чудо, което да спаси режима му от крах. Не се получава, слава Богу. Следва капитулация. Така си отива нацизмът - с милиони жертви, пожарища и разруха. Светът се възстановава десетилетия след това. Сега, когато милиони живеят добре и се радват на мира и свободата, "пациентът в Кремъл" мечтае за свят, подчинен на насилието.
Лошата новина за него и подобните му е, че ще си отидат като Хитлер и нацизма. Само обречените бълнуват отчаяни действия.
Освен това цялата пропагандна "мощ" на Кремъл и неговите агенти на влияние в чужбина се крепи на митологизирането на съветската и руската непобедимост. Ако Путин почнел да губи в Украйна, можел да удари, хей така, за паникьосване на Европа и НАТО, някоя източно-европейска страна. Нито САЩ, нито Атлантическия съюз щели да отговорят, защото щели да мислят за себе си, а не за Полша, Румъния или Литва, например. Този мит е разбиван няколко пъти: в Афганистан, Чечня, Сирия и сега в Украйна. Москва не защити "своите" във Венецуела и Иран. Няма да защити, а и не може, режима в Куба. Трите дена, за колкото руските войски щяха да превземат Киев, продължават вече пета година. Но на пропагандата това и е работата: да величае руската непобедимост и да плаши света с руските ядрени ракети. Този модел за обработване на мозъци може да е вървал преди 50-60 години, но днес влияе само на изостанали в развитието си лица.
Нека нашите путинопоклонници да питат някой поляк, какво мисли по въпроса. Или руснаците, дето се бият на бензиностанциите, за да се докопат до двайсетина литра гориво. Или онези, дето умират още в първите 20 минути на фронта. А най-точно ще им отговорят семействата на загинали руснаци, които за Нова година получиха подарък месомелачка...
