Анастасия получила добро образование и се отличавала с красота, безупречен морал и мъдрост, необичайна за възрастта ѝ.

Нейният домашен учител Хрисогон бил християнин. От него и от майка си тя научила вярата в единия истински Бог. Още от ранни години в сърцето ѝ се запалила пламенна вяра, която по-късно ѝ дала сили да понесе тежки изпитания.

Рано загубила майка си. Против волята ѝ баща ѝ я омъжил за богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Анастасия преживяла много страдания. Утеха намирала единствено в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения.

Облечена в прости дрехи и придружавана от вярната си прислужница, тя често посещавала тъмниците, пълни с християни, и се грижела за тях. Помагала им с храна, лекарства и духовна подкрепа.

Когато съпругът ѝ узнал за това, ѝ забранил да посещава затворите. Той негодувал, че раздава средства на бедните, и от страх да не разпилее наследството си, започнал да се отнася към нея все по-жестоко. След поредица унижения я затворил в дома им и я лишил от всякаква възможност да помага на страдащите.

Малко по-късно съпругът ѝ бил изпратен от император Диоклетиан на служба извън Рим и по пътя починал. Тогава Анастасия изцяло посветила живота си на служение на Бога и на ближните.

По време на гоненията срещу християните при управлението на Диоклетиан тя била заловена. След жестоки мъчения света Анастасия била изгорена на клада и приела мъченическа смърт през 290 година.