През март миналата година Европейската комисия представи проект за засилване на процедурите по връщане на лица, получили отказ за убежище или просрочили визата си. Сред обсъжданите мерки е и възможността те да бъдат изпращани в центрове извън ЕС. Регламентът все още трябва да бъде одобрен от Европейския парламент, пише The Guardain. 

В съвместно изявление, публикувано в понеделник, 75 организации от цяла Европа предупредиха, че ако бъде приет, проектът ще разшири и нормализира имиграционните акции и наблюдение, както и ще засили расовото профилиране.

Според тях предложенията „консолидират наказателна система“, основана на подозрение, доносничество, задържане и депортиране.

Правозащитници предупредиха, че мерките могат да доведат до „акции тип ICE“ – по подобие на американската имиграционна служба Immigration and Customs Enforcement, известна с мащабни проверки и задържания.

Критики предизвикват текстове, които биха позволили на полицията да извършва претърсвания в частни домове и „други релевантни помещения“ без съдебна заповед. Предвижда се и събиране на лични данни в широк обем, както и по-лесен обмен на информация между полицейските служби в ЕС.

Организациите предупреждават, че може да се въведе задължение публични служби да докладват за хора без документи. Това, според тях, би възпрепятствало достъпа до здравеопазване, образование и социални услуги. Представители на „Лекари на света“ посочват, че подобни политики вече водят до здравна криза в части на САЩ, където уязвими групи избягват медицинска помощ от страх от санкции.

В края на януари 16 експерти по правата на човека към ООН изпратиха писмо до ЕС, в което изразяват опасения, че регламентът може да наруши международни задължения в областта на правата на човека. Те поставят под въпрос и мотивите зад предложението, предупреждавайки срещу стигматизиране на мигрантите като решение на вътрешни социални проблеми.

Гласуването в комисията по граждански свободи на Европейския парламент се очаква в началото на март. Темата за депортациите и създаването на центрове извън ЕС набра скорост след засилването на крайнодесните позиции на европейските избори през 2024 г., което допълнително изостри дебата за миграционната политика на съюза.