Празнуваме будителите ни! Почит от царско време, забранена от комунистите

За първи път този празник се отбелязва на събор в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. Първоначалната цел на честването е да се прослави делото на Иван Рилски, братята Кирил и Методий, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и всички допринесли за развитието на българските ценности и култура.

Днес 1-ви ноември е в чест на всички просветители и будители, продължаващи да разпространяват културното наследството. В знак на уважение и признателност, в много градове и села се кръщават улици, читалища и училища с имената на будителите.

След злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“. 

Първи ноември става постоянен национален празник на 13 декември 1922 година, след среща на деветнайсетото Обикновено Народно събрание. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

В периода от 1945 до 1992 година честването на празника отпада, той е забранен от комунистическата власт. След дълго прекъсване, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, просветителите и борците за обществено благо са сред най-уважаваните и почитани хора. В историческите записки често са определяни като светци. Това продължава до момента на Възраждането.

Денят на народните будители възниква в трудно за българския народ време - след Освобождението на България. В този период българският народа е обграден от всекидневните си проблеми. Възрожденския идеал и националната ценности остават на по-заден план и започват да се разпадат. Българската интелигенция осъзнава опасността и започва да действа в посока на запазване на светлите имена на българските духовници и будители.

С написването на „История Славянобългарска“, Паисий Хилендарски е определен за будител на възрожденската нация. Той създава една от първите български книги, които събират на едно място цялата славна история на българския народ. Той е един от примерите за будители, който привлича много последователи към просветното дело, като негов поддръжник е епископ Софроний Врачански.