Преди евровота: Българите с най-голямо доверие към Йончева, Станишев и Джамбазки сред настоящите евродепутати

Резултатите от настоящето изследване показват, че геополитическата турболенция в момента разклаща и ориентацията на значителна част от българските граждани. Според една трета от нашата общественост, Европейският Съюз е от изключителна важност за България. Друга една трета смятат, че ЕС не е от съществено значение, а около 15% са тези, които считат, че съюзът не е важен за нас. Същевременно 19% нямат определено мнение.

Изборите за Европейски парламент са непосредствен повод да осмислим присъствието си в клуба на най-развитите общества в света. Имаме основание да се съмняваме, че предизборната дискусия ще достигне до съществена дълбочина, за да очертае дългосрочна перспектива за дългосрочна интеграция към развитите демокрации. Опасенията са, че популистските деструкции и конспиративните компроматни кампании ще надделеят. Поне засега не се очертава ясно изразен политически субект, който да изведе диалога в конструктивна плоскост.

Значението на присъствието на България във важните формати на ЕС не е осъзнато от значителни обществени слоеве. Задълбочаването на интеграцията в Шенген, Еврозоната, в областта на отбраната и сигурността и опазването на външните граници трябва да се извърши според малко повече от една трета от гласоподавателите у нас (36,5%). Почти толкова са и тези, които не са съгласни с това твърдение (38,0%). Друга една четвърт (25,6%) не изразяват конкретно мнение.

Когато става въпрос за спазване на обществения ред, за материален просперитет, за борба с корупцията, тогава всички са съгласни. Но като общество не сме убедени, че тези неща са постижими за нас чрез интеграцията със страните, които в голяма степен вече са ги постигнали. Очевидно някъде се губи връзката с политическото ни представителство в Европа.

Авторитетът на водещите ни политици в Европа е от съществено значение. Според резултатите от проучването се открояват три имена. На първо място е бившият еврокомисар Мария Габриел (12,9%). Втори е дългогодишният премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов (11,9%). Близо до тях е доскорошният лидер на ПЕС и евродепутат Сергей Станишев (10,2%). Забележимо е присъствието още на президента Румен Радев (8,7%), на лидера на „Продължаваме промяната" Кирил Петков (7,9%) и на финансиста Симеон Дянков (5,0%). Посочени са също Елена Йончева, Ангел Джамбазки и Асен Василев (с по 4,5%).

Десятката се допълва от Кристалина Георгиева с 3,7%. Прави впечатление, че по-голямата част от тези личности не са представители в Европейския парламент. Вследствие на дейността в Европарламента най-голямо доверие българските граждани имат на Елена Йончева (30,5%) и Сергей Станишев (26,5%). За резултата на Елена Йончева вероятно спомага личната й биография на разследващ журналист и кампаниите, в която тя взимаше дейно участие. Бившият лидер на социалистите успяваше да пречупи през българските интереси някои от най-наболелите и важни въпроси, като демографията, неравенствата, социалните трансформации, „зелената" сделка и други.

Това явно не е останало незабелязно, а решенията по много от тези теми продължават да стоят отворени. Третото място по степен на доверие заема Ангел Джамбазки с 24,0%. Неговата активност по Македонския въпрос и борбата с нелегалната миграция са впечатлили една четвърт от пълнолетните граждани у нас. На четвърто място е другият предствител на ВМРО Андрей Слабаков (16,1%).

Трябва да подчертаем, че тук освен следваната сходна патриотична линия, при оценките със сигурност има значение и биографичната му обвързанист в областта на културата. Значима степен на одобрение получават още Иво Христов (12,9%), Радан Кънев (9,9%), Асим Адемов (7,7%), Емил Радев (7,4%). Вероятно за оценката за тях значителна роля е изиграла партийната им обвързаност. За останалите представители на България в Европейския парламент през отминаващия мандат можем да кажем, че не са успяли да засвидетелстват ефективността на своята дейност пред по-широката публика у нас.

Лявото политическо представителство в страната преминава през процес на раздробяване, каквото наблюдавахме преди около 25 години в десния политически полюс. БСП от плуралистичен обединител на разнообразни политически течения се превърна в силно централизирана партия с тесен консервативен профил. Това я сведе до твърдо електорално ядро, което представлява около една четвърт от хората с леви убеждения. Необходимост от нов ляв политически проект виждат 23,3% от гласоподавателите.

Очевидно е, че и на тези избори няма да има готовност за реализацията му. Риторичен е въпросът дали това изобщо е възможно. За хората, които смятат, че има нужда от такъв проект, водещи фигури в него трябва да са Румен Радев (7,4%), Сергей Станишев (4,4%); Елена Йончева и Ваня Григорова (по 3,2%); Костадин Паскалев, Мая Манолова, Костадин Костадинов и Корнелия Нинова (по 2,1%).