Да предложим Джулая за европейски празник

Е. Дайнов

Нашият принос в Европа е нашата култура, твърдят политиците и си представят, как средният холандец ще се прехласва по софийския Музей на съвременното изкуство. Което няма как да стане, защото холандецът може да си виси в музея на Ван Гог или да се метне до музея на Пикасо в Париж. Покрай оцветения Паметник на Съветската армия правителството можеше да лансира България като средище на попарта. Но избра да заклейми модерното изкуство като вандалство и да хукне да търси художника, за да го тикне зад решетките.

Ако иска да рекламира България като културна дестинация, достатъчно е правителството да си погледне под носа - да види онова, което вече съществува. И което представя нацията като съвременна, духовна, творческа и свободна.

Това е Джулая. В годините, в които комунистическият режим дърпаше шалтера на "Щурците", отваряше лагерите наново, за да натика вътре турците, отказващи да си зарежат имената; във времето, когато властта възобнови гоненията на дългите коси и административните изселвания в Странджа-Сакар - тогава свободната част от българското общество реагира с Джулая.

Превърна култовото парче July Morning на английската група Uriah Heep в химн на свободата. И то - не на каква да е свобода, а именно на хипарската свобода.

Свободните българи заявиха себе си като модерни и шарени хора, застанали против застаряващите и прашни селяни, които ги управляваха от името на самата история. Започнаха да се събират да посрещат изгрева на 1 юли северно от Варна към средата на 80-те години. Постепенно се включваха все повече хора и празникът заслиза в южна посока. И така - докато Джулая заля целия морски бряг.

В последните години посрещам Джулая на един нос в село Синеморец и всяко лято се вдъхновявам от следната картина. Гледам в северна посока - и на всеки нос до Ахтопол виждам по 2-5-7 души, мълчаливо застанали с взор, вперен в изгряващото слънце. Гледам в южна посока - същото е положението до Резово.

От Тюленово на север до Резово на юг - колко носа и плажа са това? И на всеки има поне по един човек; по плажовете - хиляди.

Това е огромно количество народ. Те много добре знаят защо излизат: за да заявят себе си като свободни хора, застанали срещу чалгата, простотията, крадливостта и всеобщата сивота, налагани от всички власти като норма на живот.

Няма такъв ритуал никъде по света.

Единствено българската нация, наглед най-нещастната, покорна и чалгазирана, успя без указания "отгоре" да произведе празник на свободата, светлината, музиката и новото начало.

Става дума, разбира се, за Джулай нацията. Чалга нацията тук няма нищо общо. (със съкращения от в. 24 часа)