Предложеният пакет ще съчетава мерки на европейско ниво с насоки, които държавите членки и местните власти да прилагат според собствените си условия. Сред ключовите елементи е промяна в правилата за държавна помощ, която ще улесни публичното финансиране за строеж на достъпни жилища.
Новият подход ще обхваща не само най-бедните домакинства, но и все по-широки слоеве от населението, включително представители на средната класа, които вече трудно намират жилище на пазарни цени.
Планът предвижда и допълнителни правомощия за местните власти да ограничават негативния ефект от краткосрочните туристически наеми, които се предлагат в платформи като Booking.com и Airbnb.
За първи път Европейската комисия ще се опита да наблюдава по-системно спекулативните процеси на жилищния пазар.
Йоргенсен предупреждава пред Reuters, че жилищата все по-често се разглеждат като финансов актив, а не като социална необходимост, което „подкопава правото на достоен дом“.
Според статистиката на Евростат цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с над 45% между 2010 и 2023 г., а в някои държави – като Естония, Унгария, Литва и Чехия – ръстът надхвърля 100%. У нас той е над 120% между 2010 и 2025 г.
Наемите в блока са се увеличили с около 25% за същия период, като в големите градове ръстът често е значително по-висок.
По данни на Евростат, над 10% от домакинствата в ЕС харчат повече от 40% от доходите си за жилище, което се счита за „жилищна бедност“.
