Преговарящият: Стефан живеел с усещането, че е втора ръка

Между нас се беше изградил някакъв елемент на доверие, направих един жест към него, довеждайки Георги, най-добрия му приятел, който Стефан искаше да чуе, обяви по БТВ Тодор Тодоров, човекът, който преговаря с похитителя в Сливен. Той потвърди, че е имало момент, в който Стефан изправил жените пред прозорците като жив щит. Първоначално Тодоров не преговарял лично, а чрез една от служителките на банката. Помолил да го пуснат на високоговорител.

Стефан първоначално не представил никакви искания. Не искал да се чува и гласа му, но се разбрали да го наричат условно Иван. Казал, че като реши какво иска, ще се обади на Тодоров. Според него Стефан не бил очаквал да взима заложници; той не е престъпник, няма това мислене, категоричен беше преговарящият. Стефан искал да рани охранителя, но не и да го убива; били произведени около 15 изстрела и било истинско щастие, че прозорците са били добре блиндирани.

Няма любовна история с касиерка, категоричен беше Тодоров. Като базисно усещане съществувало убеждението у Стефан, че не му върви, а животът му е низ от несполуки. Имало един период, в който Стефан говорил дълго за себе си на Тодоров. Той не съобщавал дълго на похитителя, че е научил кой е.

Не скъсването на изпита по кормуване, а отношението на изпитващите го обидило, разказа още преговарящият. Стефан живеел с усещането, че е втора ръка човек.

Шефката на клона Веселка се криела 18 часа в офиса си под бюрото; вратата на стаята й не била заключена; тя пускала през цялото време sms-и; запазила самообладание, понякога пишела, че става нещо страшно, което не било винаги така.

Стефан следял медиине до момента, в който му спрели тази възможност, после останало да слуша само радио. Така научил, че простреляният е в критично състояние.

Frognews.bg