Прелом: Тръмп призова Украйна да удари Русия в дълбочина. Путин шикалкави за мирните преговори

В първото съобщение, изписано с главни букви и съпроводено с удивителни, той заявява:

"Много трудно, ако не и невъзможно, е да спечелиш война, без да атакуваш страната агресор. Това е като в спорта - когато силен отбор има отлична защита, но не му е позволено да играе в нападение. Няма шанс да победи! Така е и с Украйна и Русия. Колебливият и крайно некомпетентен Джо Байдън не даде на Украйна да ОТВРЪЩА НА УДАРА, а само да се защитава. И какъв е резултатът? Така или иначе, тази война НИКОГА нямаше да се случи, ако аз бях президент - НИКАКЪВ ШАНС. Интересни времена предстоят!!! Президент Д. Дж. Т.".

Малко по-късно Тръмп публикува втори пост, този път без текст, съдържащ само две фотографии, поставени една до друга.

На първата снимка е известният кадър от 1959 г., на която тогавашният вицепрезидент на САЩ Ричард Никсън сочи с пръст към съветския лидер Никита Хрушчов по време на американската изложба в Москва.

На втората фотография, разпространена от Белия дом на 16 август тази година, се вижда как Доналд Тръмп сочи с пръст към руския президент Владимир Путин по време на срещата им в Аляска. Сходството между двата кадъра вече беше отбелязано от западни коментатори, макар че при самата среща не се стигна до публични сблъсъци във възгледите на двамата лидери.

Моментално военни експерти реагираха на предизвикателството, което отправя Тръмп към Москва и Путин.

Използването на ракети с по-голям обсег ще позволи на Украйна да порази руските бази и инфраструктура, от които се извършват руски атаки, което по същество ще ѝ позволи да „се бие с пълен потенциал, а не с една ръка“. В отбрана тази нова тактика може да се използва за защита срещу руски нападения, включително операции в окупирани украински територии. Ще бъдат спирани още в дълбочина и ще търпят големи поражения. Руската инфраструктура няма да издържи на такива удари, пишат The Guardian и BBC.

Други експерти припомнят, че Украйна може веднага да започне да използва германско-шведските крилати ракети "Таурус" за удари срещу Русия.

Родра Хаскарио, преподавател по аерокосмическо и аеронавигационно инженерство в Университета на Илинойс, с 6 години служба във ВМС на САЩ пише: Една такава ракета вероятно ще нанесе ограничени щети на важни обекти. Русия твърди, че не се страхува. Само че Русия има много важни военни обекти, които са в рамките на поразително разстояние и са напълно достижими. Това означава, че Русия ще трябва да отдели много допълнителни системи за противовъздушна отбрана, за да защити тези места. Дали ще успее? Съмнително. Какво тогава ще изпрати на фронта?

Колкото по-дълго е ракетният обхват или колкото по-разрешителен е ударът, толкова повече територия трябва да защитава Русия. Ще им трябват още много противовъздушни системи, ще им трябват и поне още 300 000 души, които да защитават руските територии. Откъде? При всички случаи това е голяма опасност за Русия. Армията й просто няма да може да охранява депата и други логистични центрове или тренировъчни центрове зад фронтовите линии. Те ще бъдат атакувани и унищожавани.

Руският президент Владимир Путин е „готов за мир“ в Украйна, но поставя условия, които на практика свеждат компромиса до капитулация на Киев. Това стана по време на срещата му с Доналд Тръмп в Аляска – първият руско-американски форум на върха от над четири години. Москва настоява Украйна да се оттегли изцяло от Донбас, да се откаже от членство в НАТО, да остане неутрална и да не допуска западни войски на своя територия. В замяна Русия ще замрази фронтовата линия в Херсон и Запорожие и да предаде малки окупирани части от Харковска, Сумска и Днепропетровска област.

Путин е отстъпил спрямо по-широките си териториални претенции от юни 2024 г., когато настояваше Украйна да предаде и Херсонска, и Запорожка област, пише Ройтерс.

Три източника, близки до Кремъл, твърдят, че руският лидер е демонстрирал готовност за компромис, но е категоричен, че Донбас трябва да премине изцяло под руски контрол. Москва продължава да настоява и за юридически обвързващи гаранции от НАТО за неразширяване на изток.

Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли възможността за изтегляне от територии, които международно са признати за украински. Той подчерта, че Донбас е „крепостта“, която спира по-нататъшно руско настъпление, и че членството в НАТО е стратегическа цел, заложена в конституцията.

Според Киев не Москва решава бъдещето на алианса.

Тръмп заяви, че иска да сложи край на „кръвопролитието“ и да остане в историята като „президент миротворец“. Той обяви, че подготвя среща между Путин и Зеленски, последвана от тристранен форум с негово участие. 

На този фон европейски лидери обсъждат какви гаранции за сигурността може да получи Украйна след евентуално примирие. Франция, Великобритания и Германия вече изразиха готовност да участват в бъдещи мисии за стабилизиране на страната.

Германският полковник Андре Вюстнер предупреди, че подобно усилие би изисквало хиляди войници от всяка голяма европейска държава и че „блефът и молитвите“ не могат да заместят сериозната подготовка.

Според него Европа остава „военно джуджe“ и не е способна да се защитава самостоятелно. Той призова за ускорено превъоръжаване и за укрепване на европейския стълб на НАТО. Без ясна демонстрация на решителност към Путин и без реални сили на терен рискът от нова ескалация остава висок.