Според него европейската интеграция на страната е може би единствен случай в Европа, тъй като "процесът в самия Европейски съюз не се оценява според системата на напредък, тоест според това как се преодоляват предизвикателствата, а се основава на двустранни въпроси, което подкопава доверието в самия Европейски съюз, с което все повече политици в Брюксел са наясно."

"Само за нас като страна кандидат не важи подходът, основан на заслуги. За нас важи двустранен подход към процеса на присъединяване. Спорът между Словения и Хърватия беше двустранен спор, който беше решен в рамките на няколко месеца, след като тогава Европейският съвет ясно заяви, че след като Хърватия приключи преговорите, ще стане част от Европейския съюз, а след това на равноправна основа ще има арбитраж, в рамките на който ще се търси решение на двустранния спор между двете държави", заяви той.

"Колкото повече сме наясно с тези предизвикателства и с неуспехите на политическите управления от миналото, толкова по-трудно ще ни бъде. Аз съм наясно, че може би част от политическите управления в миналото са имали добри намерения, но имаше и такива, които, притиснати от неуспеха да постигнат резултати у дома, от неуспеха да се справят с престъпността и корупцията, които ги обхванаха по време на управлението им, както и от неуспеха да осигурят напредък в държавата и по-добър стандарт за гражданите, бяха доведени до това да се ръководят от максимата "дайте ни празен лист хартия да подпишем всичко, което трябва да подпишем, само не ни оставяйте без власт". Така не става", допълни премиерът.

Той каза още, че в момента трябва да се обърне внимание на "инициативата първа и втора лига държави членки":

Затова трябва много внимателно да обмислим това, което сега се предлага за първа и втора лига членки на Европейския съюз, тоест за поетапна или постепенна интеграция с множество защитни механизми, и като регион да вземем решение какво мислим и как възнамеряваме да действаме. Защото и сега имаме държава, която наричат водеща в процеса. Спомням си, че и нас ни убеждаваха, че сме водещи, само ако създадем нова структура на Балканите, която да се нарича Северномакедонци, и тогава птиците ще запеят и всичко ще бъде прекрасно. Но реалността е съвсем различна и затова

трябва да сме наясно с всички предизвикателства, с които ще се сблъскваме през следващите години."

"Мекотели ни доведоха до ситуацията, в която се намираме днес. Вместо да преговаряме за ценности, за върховенство на закона и за други стандарти, днес преговаряме за двустранни въпроси, които не водят никъде. Просто и ясно е, няма жив човек от Средновековието, който да ни каже как е било. Вместо да гледаме към бъдещето, ние се връщаме към X и XI век и тълкуваме чии са били тогавашните учители и техните ученици. За щастие има живи хора, които могат да свидетелстват за събитията от преди няколко десетилетия и в своите свидетелства предават истината, не измислената и написаната. Този народ, македонският народ, има своя вековна традиция, култура и наследство. Винаги е бил на страната на историята, винаги е бил със съюзниците, никога не е коленичил. Често е бил повален в много въстания през историята, но никога не е коленичил, каза още премиерът на Северна Македония.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Правителството в Скопие отказва да изпълни това. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена на своята конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.