Премиерът Сергей Станишев: Учителските заплати ще тръгнат, ама от 1 януари 2008 г.

По думите на премиера това може и ще стане по няколко начина, като сред тях е изпреварващото увеличение на заплатите на учителите от 1 януари 2008 г. Той обаче не обясни кой какво ще изпреварва. Поясни, че заедно с допълнителното трудово възнаграждение, което получават учителите през годината, „изпреварването" ще доведе до приблизително изравняване на заплатите в сферата на образованието със средната работна заплата в бюджетния сектор. Станишев увери също така, че правителството планира тази политика да продължи през цялата 2008 и 2009 година, като в края на мандата се очаква най-добрите учители да имат над 920 лв. средноразполагаем доход месечно.

Петър Димитров се включил в проявата с предложение да се помисли за данък „образование". Това било засега само идея, но можело да се мисли в тази посока.

Декларирането на готовността на правителството за реформи в образованието не ни удовлетворява. Ние имаме други искания. По този начин коментира за Агенция “Фокус” предложените от правителството мерки за увеличение на учителските заплати председателят на Синдикат “Образование” към КТ "Подкрепа" Крум Крумов. “Това са обещания, непокрити с никакви подписани споразумения”, посочи Крумов. По думите му правителството не желае да изпълни искането на синдикатите за увеличение на учителските заплати от 1-ви октомври с получените икономии в бюджета, и вместо това предлага “голи обещания”.Това са обещания, непокрити с никакви подписани споразумения”, посочи Крумов. “Запазваме стачната готовност”, подчерта Крум Крумов и допълни, че учителите ще продължат да настояват за реално увеличение на учителските заплати от 1 октомври.

Нашето скромно мнение е, че пресконференцията е била издържана в стила "Татко ще ми купи колело, ама друг път". Учителите, ако искат, да налапат въдицата - тяхна си работа. Само че на кукичката дори не се вижда стръв... Както се казва, всеки е достатъчно умен, за да извърши една голяма глупост и без чужда помощ...

В тази връзка насочваме вниманието към ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ, който написал следното:

„Учителството има твърде малко представители во третото царство", казва в предговора на своята книжка От сутрин до вечер Китан Дожд, един от младите поети, за чийто живот се знае само, че той е бил някъде в провинцията народен учител, че е полудял преди две години и че е умрял в мизерия. След полудата му през 1907 г. един негов другар издаде друга книга негови стихове и бележки за един роман в стила на Якобсеновия Нилс Лине, в който, види се явно, авторът е искал да изобрази своята душевна криза, своите настроения, а през тях настроенията и душевната криза на съвременната младеж, неориентирана в живота и неустановена в себе си, която гони идеали, които не разбира, и се заема за решение на обществени задачи, за които се искат и друго време и по-други сили. Хероят е народен учител, непримирим социал-демократ, който дохожда до съзнание, че е станал такъв от мързел да мисли и от страх пред живота, както други стават подстрижници и подвижници на друга религия, и че работнишкият въпрос - един от сериозните въпроси на живота - не е таблица, с която се решават логаритмите на живота. Мързелът го вкарва в кошарата на социализма; но в тая кошара, гъсто натъпкана със селски учители и лекоподвижни градски ченета, хероят обхваща такава скука, каквато той е изпитал само на училищния чин, когато учителят по родния език разправя, че глаголът не е съществително, а "допълненията в изреченията за движенията" се познавали по въпросите: как?, какво?, що?, защо? и тям подобни. Бележките са твърде откъслечни, нервно писани и в една от тях се казва, че хероят си купил револвер. Види се, револверът е щял да реши нерешеното, да не бе го преварила лудостта."